Член 54

Оценка за уместност и доклади за оценка на уместността

(член 25, параграф 2 от Директива 2014/65/ЕС)

1.Инвестиционните посредници не създават каквото и да било двусмислие или объркване относно техните отговорности при оценяването на уместността на инвестиционни услуги или финансови инструменти в съответствие с член 25, алинея 2 от Директива 2014/65/ЕС. Когато пристъпва към оценката за уместност, инвестиционният посредник уведомява клиентите или потенциалните клиенти, ясно и семпло, че причината за оценяването на уместността е посредникът да може да действа в най-добрия интерес на клиента.

Когато инвестиционни съвети или услуги за управление на портфейл се предоставят изцяло или частично посредством автоматизирана или полуавтоматизирана система, отговорността за извършването на оценката за уместност се носи от инвестиционния посредник, който предоставя услугата, и тази отговорност не се ограничава от използването на електронна система за формулиране на персонални препоръки или за вземане на решения за търгуване.

2.Инвестиционните посредници определят до каква степен следва да бъде събирана информация от клиентите в контекста на всички елементи на инвестиционните съвети или услугите за управление на портфейл, които се предвижда да бъдат предоставяни на тези клиенти. Инвестиционните посредници получават от клиентите или потенциалните клиенти такава информация, каквато е необходима на инвестиционния посредник, за да разбере основните факти за клиента и да разполага с разумна основа за убеденост, вземайки предвид естеството и обхвата на предоставяната услуга, че конкретната сделка, която ще бъде препоръчана или сключена в хода на предоставяне на услуга за управление на портфейл, отговаря на следните критерии: а)тя отговаря на инвестиционните цели на въпросния клиент, в т.ч. на допустимото за него равнище на риск и на евентуалните му предпочитания във връзка с устойчивостта; б)тя е такава, че клиентът е в състояние да понесе финансово всички инвестиционни рискове, съизмерими с неговите инвестиционни цели; в)тя е такава, че клиентът разполага с нужния опит и знания, за да може да разбере рисковете, свързани със сделката или с управлението на неговия портфейл.

3.Когато инвестиционен посредник предоставя инвестиционна услуга на професионален клиент, той има право да предположи, че по отношение на продуктите, сделките и услугите, за които клиентът е класифициран като професионален, същият разполага с нужното равнище на опит и знания за целите на параграф 2, буква в).

Когато инвестиционната услуга се състои в предоставяне на инвестиционен съвет на професионален клиент, обхванат от раздел 1 от приложение II към Директива 2014/65/ЕС, инвестиционният посредник има правото да предположи за целите на параграф 2, буква б), че клиентът е в състояние да понесе финансово всички свързани инвестиционни рискове, съизмерими с инвестиционните цели на този клиент.

4.Информацията относно финансовото положение на клиента или на потенциалния клиент съдържа, когато е приложимо, информация за източника и размера на неговия редовен доход, неговите активи, включително ликвидни активи, инвестиции и недвижима собственост, както и неговите редовни финансови задължения.

5.В информацията за инвестиционните цели на клиента или потенциалния клиент трябва в съответните случаи да се съдържа срокът, за който клиентът желае да държи инвестицията, предпочитанията му по отношение на поемането на риск, допустимото за него равнище на риск, предназначението на инвестицията, както и предпочитанията му във връзка с устойчивостта.

6.Когато клиентът е юридическо лице или група от две или повече физически лица или когато едно или повече физически лица се представляват от друго физическо лице, инвестиционният посредник установява и прилага политика по отношение на това кой подлежи на оценка за уместност и как тази оценка ще бъде извършена на практика, включително от кого следва да събира информация относно знанията и опита, финансовото състояние и инвестиционните цели. Инвестиционният посредник документира тази политика.

Когато при оценката за уместност следва да бъде взето предвид физическо лице, което се представлява от друго физическо лице, или юридическо лице, поискало третиране като професионален клиент в съответствие с раздел 2 от Приложение II към Директива 2014/65/ЕС, финансовото състояние и инвестиционните цели са тези на юридическото лице или, по отношение на физическото лице — на крайния клиент, а не на представителя. Знанията и опитът са тези на представителя на физическото лице или на лицето, което е оправомощено да извършва сделки от името на крайния клиент.

7.Инвестиционните посредници вземат разумни мерки, за да гарантират, че събраната информация за техни клиенти или потенциални клиенти е надеждна. Това включва неизчерпателно следното: а)създаване на увереност, че клиентите съзнават важността от това да предоставят точна и актуална информация; б)създаване на увереност, че всички инструменти, например инструменти за профилиране във връзка с оценката на риска или инструменти за оценка на знанията и опита на клиента, използвани при оценката за уместност, са пригодни за целта и са подходящо разработени за прилагане към техните клиенти, като всички ограничения са установени и активно ограничавани при извършването на оценката за уместност; в)създаване на увереност, че използваните в този процес въпроси могат да бъдат разбрани от клиентите, осигуряват вярна представа за целите и потребностите на клиента и чрез тях се събира информацията, необходима за извършване на оценката за уместност; и г)предприемане на стъпки при необходимост за установяване на последователността на информацията за клиента, например чрез разглеждане на това дали има очевидни неточности в информацията, предоставена от клиентите.

Инвестиционните посредници, които имат текущи взаимоотношения с клиент, например чрез предоставяне на текущи съвети или услуги за управление на портфейл, трябва да имат и да са в състояние да докажат наличието на подходящи политики и процедури за поддържане на подходяща и актуална информация за клиентите в степента, необходима за изпълнение на изискванията по параграф 2.

8.Когато при предоставяне на инвестиционна услуга за инвестиционно консултиране или за управление на портфейл инвестиционният посредник не получи информацията по член 25, параграф 2 от Директива 2014/65/ЕС, той не препоръчва инвестиционни услуги или финансови инструменти на клиента или на потенциалния клиент.

9.Инвестиционните посредници са въвели — и са в състояние да го докажат — подходящи правила и процедури, които им позволяват да разбират естеството и характеристиките — в т.ч. разходите и рисковете, както и евентуалните фактори на устойчивост — на подбираните за техните клиенти инвестиционни услуги и финансови инструменти; те преценяват дали, предвид разходите и сложността, на профила на техния клиент не биха съответствали равностойни инвестиционни услуги или финансови инструменти.

10.Когато предоставят инвестиционна услуга — инвестиционни съвети или управление на портфейл, инвестиционните посредници не препоръчват, нито предприемат търгуване, ако никоя от услугите или никой от инструментите не са подходящи за дадения техен клиент.

Инвестиционните посредници не препоръчват, нито предприемат търгуване с финансов инструмент като съобразен с изразените от техен клиент или потенциален клиент предпочитания във връзка с устойчивостта, ако случаят не е такъв. Инвестиционните посредници обясняват на своите клиенти или потенциални клиенти основанията си за такава постъпка и съхраняват сведенията за тези свои съображения.

Ако никой финансов инструмент не отговаря на предпочитанията на даден клиент или потенциален клиент във връзка с устойчивостта и този клиент или потенциален клиент измени информацията за тези свои предпочитания, инвестиционният посредник съхранява информация за решението на клиента, в т.ч. за мотивите за взимането му.

11.Когато предоставят инвестиционни съвети или услуги за управление на портфейл, включващи замяна на инвестиции чрез продаване на инструмент и закупуване на друг или чрез упражняване на право на промяна по отношение на съществуващ инструмент, инвестиционните посредници събират необходимата информация относно съществуващите инвестиции на клиента и препоръчаните нови инвестиции, и извършват анализ на разходите и ползите от замяната, за да бъдат в разумна степен способни да докажат, че ползите от замяната са по-големи от разходите.

12.Когато предоставят инвестиционен съвет, инвестиционните посредници предоставят на непрофесионалните клиенти сведение, в което общо се описва съветът и се разяснява защо дадената препоръка е уместна за дадения непрофесионален клиент, в т.ч. как е съобразена с инвестиционните му цели, с личните обстоятелства около него предвид изисквания срок на инвестицията, с неговите знания и опит, отношение към риска, капацитет за поемане на загуби и предпочитания във връзка с устойчивостта.

Инвестиционните посредници подчертават пред клиентите и включват в доклада за уместност информация за това дали препоръчаните услуги или инструменти могат да наложат непрофесионалният клиент да иска периодичен преглед на своите условия.

Когато инвестиционният посредник предоставя услуга, включваща периодични оценки и доклади за уместност, докладите след установяването на първоначалната услуга могат да обхващат само промените на съответните услуги или инструменти и/или на обстоятелствата на клиента, без да е задължително повтарянето на всички подробности в първия доклад.

13.Инвестиционните посредници, които извършват периодична оценка за уместност, поне веднъж годишно извършват преглед на уместността на дадените препоръки, с цел да усъвършенстват услугата. Честотата на тази оценка се увеличава в зависимост от рисковия профил на клиента и вида на препоръчваните финансови инструменти.

Изискванията за удовлетворяване на предпочитанията на клиентите или потенциалните клиенти във връзка с устойчивостта — когато е приложимо, не променят условията, посочени в първа алинея.