Член 56

Оценка за целесъобразност и задължения за водене на съответните регистри

(член 25, параграфи 3 и 5 от Директива 2014/65/ЕС)

1.Инвестиционните посредници определят дали даден клиент притежава нужния опит и знание, за да може да разбере присъщите рискове, свързани с предлагания или искания инвестиционен продукт или инвестиционна услуга, когато оценяват дали инвестиционна услуга по член 25, параграф 3 от Директива 2014/65/ЕС е целесъобразна за клиента.

Инвестиционният посредник има право да предположи, че професионален клиент разполага с нужния опит и знание, за да може да разбере присъщите рискове, свързани с тези конкретни инвестиционни услуги или сделки или видовете сделки и продукти, за които клиентът е класифициран като професионален клиент.

2.Инвестиционните посредници поддържат регистри на извършените оценки за целесъобразност, които включват следното: а)резултата от оценката за целесъобразност; б)всяко предупреждение, отправено до клиента, когато инвестиционната услуга или покупката на продукт е оценена като потенциално нецелесъобразна за клиента, дали клиентът е поискал да се пристъпи към сделката независимо от предупреждението и, когато е приложимо, дали инвестиционният посредник е приел искането на клиента за пристъпване към сделката; в)всяко предупреждение, отправено до клиента, когато клиентът не е предоставил достатъчно информация, за да може инвестиционният посредник да извърши оценката за целесъобразност, дали клиентът е поискал да се пристъпи към сделката независимо от това предупреждение и, когато е приложимо, дали инвестиционният посредник е приел искането на клиента за пристъпване към сделката.