(8) В допълнение към това нефинансовите субекти следва да могат да използват техники за управление на риска, за да смекчат общите си рискове, произтичащи от търговската им дейност или дейността на групата им, включително рисковете, произтичащи от няколко географски пазара, няколко продукта, времевите перспективи или субектите („макро- или портфейлно хеджиране“). Когато нефинансов субект използва макро- или портфейлно хеджиране, той не може да създаде пряка връзка между конкретна позиция в стоков дериват и конкретен риск, произтичащ от търговската дейност, който следва да бъде хеджиран чрез стоковия дериват. Нефинансовият субект може да използва също така стоков дериват, който не е еквивалентен, за да хеджира конкретен риск, произтичащ от търговската дейност, когато не е наличен идентичен стоков дериват или когато по-тясно свързан стоков дериват няма достатъчно ликвидност („заместващо хеджиране“). В такива случаи политиките и системите за управление на риска следва да не допускат категоризиране на сделки, които не са свързани с хеджиране, като хеджиращи, и следва да могат да осигурят достатъчно подробна картина на хеджиращия портфейл, така че спекулативните компоненти да бъдат идентифицирани и включени в ограниченията на позициите. Позициите не следва да се определят като намаляващи рисковете, свързани с търговската дейност, единствено въз основа на това, че са включени на общо основание като част от намаляващ риска портфейл.