(3) Що се отнася до обстоятелствата, при които деривативните финансови инструменти се използват единствено с цел хеджиране на рисковете, присъщи на инвестициите на ЕФДИ, е необходимо да се вземат предвид финансовите деривативни инструменти, чиито базови инструменти съответстват на активите, в които ЕФДИ е инвестирал, и чиито експозиции се очаква да бъдат хеджирани, както и сделките с активи, които — макар и да са различни от активите, в които ЕФДИ е инвестирал, се отнасят към един и същ клас активи. Такъв е случаят, в частност, когато деривативен финансов инструмент, използван за хеджиране на експозиция към конкретна позиция, не съществува като специален вид дериват, а по-скоро като позиция, включена наред с други позиции в индекс, който е базовият инструмент на деривативния финансов инструмент. В допълнение, използването на финансови деривативни инструменти, може в някои случаи да представлява стратегия за хеджиране, но само ако се осъществява в комбинация със сделки с определени активи, като в такъв случай този вид стратегия не следва да се забранява. С цел да се гарантира, че деривативните финансови инструменти се използват единствено с цел хеджиране на рисковете, присъщи на инвестициите на ЕФДИ, лицето, управляващо ЕФДИ, следва да предприеме всички разумни стъпки, за да гарантира, че използваните деривативни финансови инструменти ефективно намаляват съответния риск на ниво ЕФДИ и реагират ефикасно при неблагоприятни пазарни условия. Намаляването на риска следва да може да бъде проверено чрез използването на подходящи системи за управление на риска, посредством които се определя рискът, които трябва да бъде намален, и начинът, по който това ще бъде постигнато чрез дериватите.