(1) По силата на член 382, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 сделките между институция, от една страна, и нефинансов контрагент съгласно определението по член 2, точка 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (2), от друга страна, при които не се превишават клиринговите прагове, посочени в член 10, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 648/2012, се изключват от капиталовите изисквания за риска от корекция на кредитната оценка (ККО), независимо дали този нефинансов контрагент е установен в Съюза, или в трета държава.

(2) В член 2, точка 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012 „нефинансовите контрагенти“ се определят като установени в Съюза предприятия. Вследствие на това клиринговият праг по член 10, параграф 1 от посочения регламент не се прилага за нефинансовите контрагенти, установени в трета държава.

(3) В член 382, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 не се прави разлика между установените в Съюза нефинансови контрагенти и установените в трета държава нефинансови контрагенти. За да се осигурят еднакви условия на конкуренция, по отношение на установените в Съюза нефинансови контрагенти и установените в трета държава нефинансови контрагенти следва да се прилагат едни и същи разпоредби.

(4) В член 11 от Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (3) се определят стойностите на клиринговите прагове по класове извънборсови деривати съгласно изискването по член 10, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) № 648/2012. В съображение 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 се пояснява, че „превишението на една от стойностите, определени за клас извънборсови деривати, следва да доведе до превишение на клиринговия праг за всички класове“.

(5) За да може даден договор да бъде освободен до падежа му, както е предвидено в член 382, параграф 4, последната алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да бъде достатъчно изискванията по посочения регламент да бъдат изпълнени към началото на договора. Възможно е обаче да има случаи, в които дадена институция сключва сделки с определен нефинансов контрагент много често, понякога ежедневно. В тези случаи проверката дали положението на нефинансовия контрагент, установен в трета държава, е точно отразено в капиталовите изисквания на институцията за риска от ККО може да доведе до прекомерно голяма тежест за институцията. Затова е целесъобразно да се предвиди друга възможност под формата на годишна проверка на положението на нефинансовия контрагент, установен в трета държава. Проверката обаче следва да бъде извършвана по-често, а именно на всяко тримесечие, когато брутната условна стойност на сделките за даден клас извънборсови деривати на нефинансов контрагент е близо до клиринговия праг за този клас. Така следва да се осигури по-често наблюдение за установяване на евентуално превишение на клиринговия праг, предвид на по-високата вероятност от такова превишение.

(6) В член 382, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 се предвижда, че сделките с нефинансови контрагенти, при които не се превишават клиринговите прагове по член 10, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 678/2012, се изключват от капиталовите изисквания за риска от ККО. Затова когато след оценката по Регламент (ЕС) № 575/2013 институцията открие, че неин контрагент, установен в трета държава, не отговаря на условията за определяне като нефинансов контрагент, или когато при съответните сделки се превишава определеният в посочения регламент клирингов праг, институцията трябва да изчисли капиталовите изисквания за риска от ККО по реда на дял VI от посочения регламент за всички извънборсови дериватни инструменти с този контрагент, които са в обхвата на член 382, параграф 1 от посочения регламент.

(7) Настоящият регламент е съставен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, разработени в сътрудничество с Европейския орган за ценни книжа и пазари и представени от Европейския банков орган на Комисията.

(8) Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е съставен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 (4) Група на участниците от банковия сектор,

Член 1

1.За целите на член 382, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите смятат за нефинансови контрагенти, установени в трета държава, контрагентите, които отговарят едновременно на следните две условия:

а) установени са в трета държава;

б) те биха били определени като нефинансови контрагенти по смисъла на член 2, точка 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012, ако бяха установени в Съюза.

2.Институциите проверяват дали даден контрагент е нефинансов контрагент, установен в трета държава:

а) при започването на сделката – когато се търгува с нов контрагент;

б) веднъж годишно – по отношение на старите контрагенти;

в) когато има основания да се смята, че контрагентът вече не е нефинансов контрагент, установен в трета държава.

3.Институциите обосновават мнението си, че дадено предприятие е нефинансов контрагент, установен в трета държава.

Член 2

1.За да изключат сделките с нефинансов контрагент, установен в трета държава, от капиталовите изисквания за риска от ККО по силата на член 382, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, институциите извършват проверка за всеки клас договори за извънборсови деривати по член 11 от Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013, за да се уверят, че брутната условна стойност на договорите за извънборсови деривати на този нефинансов контрагент в рамките на същия клас не превишава съответния клирингов праг по член 11 от посочения регламент.

2.Институциите извършват проверката по параграф 1 в един от следните случаи:

а) при започването на всяка нова сделка с този контрагент;

б) периодично.

3.За целите на параграф 2, буква б) периодичната проверка се извършва при една от следните честоти:

а) веднъж годишно;

б) веднъж на всяко тримесечие, когато за даден клас извънборсови деривати брутната условна стойност на сделките с извънборсови деривати на нефинансовия контрагент, установен в трета държава, превишава 75 % от стойността на клиринговия праг за този клас съгласно член 11 от Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013.

4.Институциите обосновават мнението си, че – за всеки клас договори за извънборсови деривати по член 11 от Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 – брутната условна стойност на договорите за извънборсови деривати на нефинансов контрагент, установен в трета държава, за този клас не превишава съответния клирингов праг по посочения член.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.