Член 1

1.За целите на член 382, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите смятат за нефинансови контрагенти, установени в трета държава, контрагентите, които отговарят едновременно на следните две условия:

а) установени са в трета държава;

б) те биха били определени като нефинансови контрагенти по смисъла на член 2, точка 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012, ако бяха установени в Съюза.

2.Институциите проверяват дали даден контрагент е нефинансов контрагент, установен в трета държава:

а) при започването на сделката – когато се търгува с нов контрагент;

б) веднъж годишно – по отношение на старите контрагенти;

в) когато има основания да се смята, че контрагентът вече не е нефинансов контрагент, установен в трета държава.

3.Институциите обосновават мнението си, че дадено предприятие е нефинансов контрагент, установен в трета държава.