Член 1
1.За целите на член 382, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите смятат за нефинансови контрагенти, установени в трета държава, контрагентите, които отговарят едновременно на следните две условия:
а) установени са в трета държава;
б) те биха били определени като нефинансови контрагенти по смисъла на член 2, точка 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012, ако бяха установени в Съюза.
2.Институциите проверяват дали даден контрагент е нефинансов контрагент, установен в трета държава:
а) при започването на сделката – когато се търгува с нов контрагент;
б) веднъж годишно – по отношение на старите контрагенти;
в) когато има основания да се смята, че контрагентът вече не е нефинансов контрагент, установен в трета държава.
3.Институциите обосновават мнението си, че дадено предприятие е нефинансов контрагент, установен в трета държава.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 1.