Член 32

Определяне на обобщените разпределения на загубите и измерителите на риска

С цел да се оцени дали институцията определя обобщените разпределения на загубите и измерителите на риска по подходящ начин, както е посочено в член 28, буква д), компетентните органи потвърждават най-малко следното:

а) че техниките, разработени от институцията за тази цел, гарантират подходящи нива на прецизност и стабилност на измерителите на риска;

б) че измерителите на риска са допълнени с информация относно тяхното ниво на точност;

в) че независимо от използваните техники за обобщаване на разпределенията на загубите по честота и същественост, включително симулации „Монте Карло“, методи, свързани с преобразуването на Фурие, алгоритъм на Panjer и апроксимации за единна загуба; институцията приема критерии, които ограничават грешките, свързани с извадката и цифровите стойности, и осигурява измерител на величината на тези грешки;

г) че когато се използват симулации „Монте Карло“ броят на стъпките, които трябва да се извършат, съответства на формата на разпределенията и на гаранционната вероятност, която трябва да се постигне;

д) че когато разпределението на загубите е с плътна „опашка“ и е измерено при висока гаранционна вероятност, броят на стъпките е достатъчно голям, за да се намали извадковата променливост до допустимо ниво;

е) че когато се използват преобразуването на Фурие или други числени методи, внимателно се анализират въпросите, свързани със стабилността на алгоритъма и разпространението на грешките;

ж) че използваният от институцията измерител на риска, генериран от системата за измерване на операционния риск, отговаря на монотонния принцип на риск, което може да се види при определянето на по-високи капиталови изисквания, когато се увеличава базисният рисков профил, и при определянето на по-ниски капиталови изисквания, когато се понижава базисният рисков профил;

з) че използваният от институцията измерител на риска, генериран от системата за измерване на операционния риск, е реалистичен от управленска и икономическа гледна точка, а така също и че институцията прилага подходящи техники, за да се избегне определянето на таван на максималната единична загуба, освен ако институцията не предостави ясна обективна обосновка за съществуването на горна граница, както и за да се избегне тълкуванието, че първият статистически момент на разпределението не съществува;

и) че институцията изрично оценява устойчивостта на резултата от системата за измерване на операционния риск, като извършва подходящ анализ на чувствителността за входящите данни или техните параметри.