(12) Моделирането на операционния риск е относително нова и развиваща се дисциплина. В съответствие с това член 322 от Регламент (ЕС) № 575/2013 предоставя значителна гъвкавост на институциите при изграждането на системата за измерване на операционния риск за изчисляването на капиталовите изисквания, основани на усъвършенствани подходи за измерване. Тази гъвкавост обаче не следва да води до съществени разлики между институциите по отношение на ключовите компоненти на системата за измерване, включително използването на вътрешни данни, външни данни, сценариен анализ и фактори, отнасящи се до стопанската среда, и свързани с вътрешния контрол фактори (познати като и наричани по-нататък „четирите елемента“), основните допускания за моделирането, които позволяват да се обхващат сериозни случаи, свързани с „опашката“ на разпределението на загубите, както и свързаните с тях рискови фактори (съставянето на наборите от данни за изчисление, детайлността, установяването на разпределенията на загубите и определянето на обобщените разпределения на загубите и измерителите на риска), или очакваната загуба, корелацията и критериите за разпределение на капитала, които следва да гарантират вътрешна последователност на системата за измерване. Поради това, с оглед да се гарантира, че системата за измерване на риска е добре методологично обоснована, съпоставима в различните институции, ефективно обхваща действителния и потенциалния операционен риск на институциите и надеждно и устойчиво определя усъвършенствани подходи за измерване за регулаторните капиталови изисквания, методологията за оценка за използването на усъвършенствани подходи за измерване следва да предвижда прилагането на едни и същи критерии и изисквания от компетентните органи в целия Съюз. Методологията за оценка за използването на усъвършенствани подходи за измерване следва да взема предвид също така характерните компоненти на операционния риск, които са свързани с различния мащаб, естество и сложност на институциите.