(32) Що се отнася до еднокопитните животни, в член 114 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че операторите трябва да гарантират, че еднокопитните животни са идентифицирани индивидуално с правилно попълнен уникален доживотен идентификационен документ. Освен това в член 120, параграф 2 от посочения регламент се предвижда, че Комисията приема актове за изпълнение във връзка с някои изисквания по отношение на този документ. Макар че правилата относно уникалния доживотен идентификационен документ вече са определени като част от разпоредбите за здравеопазване на животните в правната уредба, установена с Регламент (ЕС) 2016/429, необходимо е да се вземат предвид изискванията за идентификация на тези животни, установени в други правни актове на Съюза. За да се избегне въвеждането на множество правила и идентификационни документи, което би довело до ненужно увеличаване на административната и финансовата тежест, следва да се вземат предвид по-специално Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16), Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/262 на Комисията (17), Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета (18), Делегиран регламент (ЕС) 2017/1940 на Комисията (19) и Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета (20). Тази необходимост от рационализация на правилата на Съюза е от особено значение по отношение на важност за еднокопитните животни, тъй като те се използват за най-различни цели, в т.ч. за спортни събития, като животни за разплод, а също и за храна. Освен това предназначението им може да варира в зависимост от етапа от живота им, поради което е важно уникалният доживотен идентификационен документ да остане валиден за множество видове употреба. Освен това в преходните разпоредби, определени в настоящия регламент, трябва да се вземат предвид периодите на прилагане на тези пет акта, за да се осигури съгласуване на приложимите правила на Съюза.