Член 45

Задължения на операторите, отглеждащи овце и кози, във връзка с идентификационните средства и с методите за идентификация на такива животни и с поставянето и използването на тези средства

1.Операторите, отглеждащи овце и кози, предназначени за придвижване директно до кланица преди навършване на 12 месеца, гарантират, че всяко такова животно е идентифицирано най-малко чрез посочените в приложение III, буква а) или б) класическа ушна марка, поставена на едното ухо на животното, или класическа маркираща лента за надкопитната става, като ясно, четливо и незаличимо е обозначен: а)уникалният регистрационен номер на животновъдния обект на раждане на животното; или б)идентификационният код на животното.

2.Операторите, отглеждащи овце и кози, които не са предназначени за придвижване директно до кланица преди навършване на 12 месеца, гарантират, че всяко такова животно е идентифицирано индивидуално, както следва: а)чрез класическа ушна марка, посочена в приложение III, буква а), на която е обозначен ясно, четливо и незаличимо идентификационният код на животното; и б)чрез едно от идентификационните средства, посочени в приложение III, букви в)—е), което е одобрено от компетентния орган на държавата членка, в която се отглеждат овцете и козите, и на което е обозначен ясно, четливо и незаличимо идентификационният код на животното.

3.Операторите, отглеждащи овце и кози, гарантират, че: а)идентификационните средства се поставят на овцете и козите в животновъдния обект на раждане; б)идентификационните средства не се отстраняват, променят или заменят без разрешението на компетентния орган.

4.Операторите, отглеждащи овце и кози, могат да заменят: а)едно от идентификационните средства, посочени в параграф 2 от настоящия член, в съответствие с дерогациите, предвидени в член 46, когато тези дерогации са разрешени от държавата членка, в която се отглеждат овцете и козите, в съответствие с член 48, параграф 5; б)и двете идентификационни средства, посочени в параграф 2 от настоящия член, с електронно средство за идентификация, одобрено от компетентния орган на държавата членка, в която се отглеждат овцете и козите, в съответствие с освобождаванията от задълженията, предвидени в член 47, параграф 1.