Член 66

Задължения на операторите, отглеждащи еднокопитни животни, във връзка с уникалния доживотен идентификационен документ

1.Операторите, отглеждащи еднокопитни животни, гарантират, че по всяко време тези животни се придружават от своя уникален доживотен идентификационен документ.

2.Чрез дерогация от параграф 1 от операторите не се изисква да гарантират, че отглежданите еднокопитни животни се придружават от своя уникален доживотен идентификационен документ, когато тези животни: а)се намират в конюшнята или на паша и идентификационният документ може незабавно да се представи от оператора, отглеждащ еднокопитното животно, или оператора на животновъдния обект, в който се отглежда животното; б)са временно яздени, впрегнати, управлявани на въже зад коня или водени на въже: i)в околностите на животновъдния обект, в който се отглежда животното в дадена държава членка; или ii)при сезонното придвижване на животните към регистрирани летни пасища и от тях, при условие че уникалните доживотни идентификационни документи могат да бъдат представени в животновъдния обект на заминаване; в)са неотбити еднокопитни животни, които придружават своята майка или приемна кърмеща кобила; г)участват в тренировка или тест за конно състезание, надбягване или мероприятие, което изисква временно да напуснат животновъдния обект, където се провежда тренировката, състезанието или мероприятието; д)са придвижвани или транспортирани в извънредна ситуация, свързана със самите животни или с животновъдния обект, в който се отглеждат.

3.Операторите, отглеждащи еднокопитни животни, не могат да ги придвижват до кланицата, придружени от временния документ, посочен в член 61, параграф 2.

4.Операторите, отглеждащи еднокопитни животни, връщат уникалния доживотен идентификационен документ на издалия го компетентен орган или на издаващия го орган, на който е делегирана тази задача, декодиран от уникалния код след смъртта или загубата на еднокопитното животно.