Член 32

Връзка с търговските марки

1. Регистрацията на търговска марка, която съдържа или се състои от традиционно наименование, при което не са спазени определението и условията за употреба на това традиционно наименование, посочени в член 112 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и която е свързана с продукт, попадащ в една от категориите, изброени в част II от приложение VII към същия регламент:

а) се отказва, ако заявката за регистрация на търговската марка е подадена след датата на подаване в Комисията на заявлението за предоставяне на закрила на традиционното наименование и впоследствие традиционното наименование е получило закрила; или

б) се обявява за недействителна.

2. Едно наименование не може да се ползва със закрила като традиционно наименование, когато с оглед на репутацията и известността на търговската марка тази закрила може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност, естеството, характеристиките или качеството на лозаро-винарския продукт.

3. Без да се засяга параграф 2, търговска марка, посочена в параграф 1, за която има подадено заявление, която е регистрирана или се е наложила в резултат на добросъвестна употреба, когато това е предвидено в националното законодателство, на територията на Съюза преди датата на предоставяне на закрила на традиционното наименование в държавата на произход, може да продължи да се използва и да се подновява независимо от закрилата на традиционно наименование, при условие че не са налице основания за недействителност или отмяна на търговската марка съгласно Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета или Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета . В такива случаи се разрешава използването на традиционното наименование успоредно със съответните търговски марки.