Член 7

Съхраняване на информация

1.Когато правото на трета държава забранява или ограничава прилагането на мерки за съхраняване на информация, еквивалентни на посочените в глава V от Директива (ЕС) 2015/849, кредитните и финансовите институции най-малкото:

а) информират компетентния орган на държавата членка по произход своевременно и във всеки случай не по-късно от 28 дни след идентифициране на третата държава за следното:

i) наименованието на съответната трета държава;

ii) по какъв начин прилагането на правото на третата държава забранява или ограничава прилагането на мерки за съхраняване на информация, еквивалентни на определените в Директива (ЕС) 2015/849;

б) установяват дали може да бъде използвано съгласие на техните клиенти и, когато е приложимо, действителните собственици на клиентите, за да бъдат законно преодолени ограниченията или забраните, посочени в буква а), подточка ii);

в) гарантират, че техните клонове или мажоритарно притежавани дъщерни предприятия, установени в третата държава, изискват от клиенти и, когато е приложимо, действителните собственици на клиентите да предоставят съгласие за преодоляване на ограниченията или забраните, посочени в буква а), подточка ii), доколкото това е съвместимо с правото на третата държава.

2.В случаите, в които получаването на съгласието, посочено в параграф 1, буква в), не е осъществимо, кредитните и финансовите институции предприемат, наред със своите стандартни мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и мерките, посочени в параграф 1, допълнителни мерки за справяне с риска. Тези допълнителни мерки включват една или повече от допълнителните мерки, посочени в член 8, букви а) — в) и буква и).

3.Кредитните и финансовите институции определят обхвата на допълнителните мерки, посочени в параграф 2, като отчитат риска, и трябва да са в състояние да докажат пред своя компетентен орган, че обхватът на допълнителните мерки е подходящ с оглед на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.