(1) Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и одобрено от Съюза на 5 октомври 2016 г. (2) („Парижкото споразумение“), има за цел да подобри способността за реакция на изменението на климата, наред с другото, като приведе инвестиционните потоци в съответствие с курс към ниски емисии на парникови газове и развитие, устойчиво на изменението на климата.
(2) На 11 декември 2019 г. Комисията прие своето съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейският зелен пакт“ (3). Европейският зелен пакт представлява нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна и конкурентоспособна икономика, с ефективно използване на ресурсите, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси. Прилагането на Европейския зелен пакт изисква инвеститорите да получават ясни и дългосрочни сигнали, за да се избегне блокирането на активи и да се увеличи финансирането за устойчиво развитие.
(3) С Регламент (ЕС) 2016/1011 се установяват бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение. Методиката на тези референтни показатели се основава на предвидените в Парижкото споразумение ангажименти. Необходимо е да се определят минималните стандарти, приложими за двата вида бенчмаркове. Бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, преследват сходни цели, но се различават по своята степен на амбициозност. Поради това повечето минимални стандарти следва да бъдат общи за двата вида бенчмарка, но праговете следва да варират в зависимост от вида.
(4) Понастоящем няма достатъчно данни, за да се оцени въглеродният отпечатък, произтичащ от взетите от суверенни субекти решения. Поради това емисиите, базирани на държавни финансови инструменти, не следва да бъдат допустим компонент на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение.
(5) Тъй като методиката на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, се основава на заложените в Парижкото споразумение ангажименти, е необходимо да се използва сценарият за повишаване на температурите с 1,5 °C, без или с ограничено превишаване, посочен в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) относно глобалното затопляне с 1,5 °C (4) („сценарий на МКИК“). Този сценарий на МКИК е в съответствие с определената в Европейския зелен пакт цел на Комисията за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. За да бъдат в съответствие със сценария на МКИК, инвестициите следва да бъдат пренасочени от дейности, зависещи от изкопаеми горива, към такива, базирани върху зелени или възобновяеми енергийни източници, а въздействието на тези инвестиции върху климата следва да се подобрява с течение на годините.
(6) Секторите, изброени в раздели А—З и Л от приложение I към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (5), в т.ч. нефтения, газовия, миннодобивния и транспортния сектор, имат съществен принос за изменението на климата. За да се гарантира, че бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, отразяват действително реалната икономика, включително секторите, които с оглед постигане на целите на Парижкото споразумение следва активно да намаляват емисиите на парникови газове, експозицията на тези бенчмаркове към въпросните сектори не следва да бъде по-малка от експозицията на съвкупността от възможните по тях базови инвестиции. Това изискване обаче следва да се прилага само за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, които са бенчмаркове за капиталови инструменти, за да се гарантира, че инвеститорите в капиталови инструменти, които подкрепят целите на Парижкото споразумение, ще запазят своето влияние — чрез участие и гласуване, при прехода на дружеството към по-устойчиви дейности.
(7) Емисиите на ПГ следва да се изчисляват на съпоставима и последователна основа. Поради това е необходимо да се установят правила относно честотата на актуализиране на тези изчисления и, когато е приложимо, относно валутата, която трябва да се използва.
(8) Намаляването на въглеродните емисии, основано единствено на емисиите на ПГ от обхват 1 и обхват 2, би могло да доведе до противоречиви резултати. Поради това следва да се поясни, че при минималните стандарти за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, следва да се вземат предвид не само преките емисии от дружествата, но също и емисиите, оценени въз основа на жизнения цикъл, и следователно включително емисиите на ПГ от обхват 3. Все пак поради недостатъчното качество на данните, налични понастоящем за емисиите на ПГ от обхват 3, е необходимо да се определи подходящ период на поетапно въвеждане и да се даде възможност за ограничен период от време да бъдат използвани ресурси от изкопаеми горива. Този график за поетапно въвеждане следва да се основава на списъка на икономическите дейности, установен в Регламент (ЕО) № 1893/2006.
(9) Администраторите на бенчмаркове следва да имат възможност да придават допълнителна тежест на дружествата в зависимост от целите за намаляване на въглеродните емисии, определени от тези дружества. Поради това следва да бъдат определени специфични правила, свързани с докладваните от отделните дружества цели за намаляване на въглеродните емисии.
(10) Бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, следва да демонстрират способността си за намаляване на въглеродните емисии с течение на годините. Минималните показатели на плана за намаляване на въглеродните емисии следва да се изчисляват, като се използва сценарият на МКИК. Освен това, за да се избегнат заблуждаващите твърдения за екологосъобразност, следва да се определят условия за отклонението от плана за намаляване на въглеродните емисии и за правото даден бенчмарк да продължи да се обозначава като бенчмарк на ЕС за климатичен преход или бенчмарк на ЕС, съответстващ на Парижкото споразумение.
(11) Интензитетът на емисиите на ПГ следва да бъде основният параметър за изчисляване на показателите на плана за намаляване на въглеродните емисии, тъй като той осигурява съпоставимост между различните сектори и не фаворизира или дискриминира даден сектор. За изчисляването на интензитета на емисиите на ПГ е необходима пазарната капитализация на съответното дружество. Когато обаче бенчмарковете се отнасят за корпоративни инструменти с фиксиран доход, може да не са налични данни за пазарната капитализация на дружества, чиито дялови ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар. Поради това следва да се посочи, че когато бенчмарковете на ЕС за климатичен преход или бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, се отнасят за корпоративни инструменти с фиксиран доход, на администраторите на бенчмаркове следва да бъде разрешено да използват емисиите на ПГ, изчислени на абсолютна база, а не въз основа на интензитета на емисиите на ПГ.
(12) За гарантиране на съпоставимостта и съгласуваността на данните за емисиите на ПГ следва да се определят правила за това как да се изчисляват промените в интензитета на емисиите на ПГ или абсолютните емисии на ПГ.
(13) Постигането на целите на Парижкото споразумение изисква както бенчмарковете на ЕС за климатичен преход, така и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, да предвиждат процентно намаление спрямо базовото ниво на експозицията към активи, предизвикващи значителни емисии на ПГ, в сравнение с техния бенчмарк „майка“ или съвкупността от възможните по тях базови инвестиции. Това процентно намаление обаче следва да бъде по-съществено за бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, които по своя замисъл преследват по-амбициозни цели от бенчмарковете на ЕС за климатичен преход.
(14) Бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, не следва да насърчават инвестициите във финансови инструменти, емитирани от дружества, които нарушават световните стандарти, като например принципите на Глобалния договор на ООН. Поради това е необходимо да се определят специфични критерии за изключване, които се основават на свързани с климата или други екологични, социални и управленски съображения. Бенчмарковете на ЕС за климатичен преход следва да отговарят на тези критерии за изключване до 31 декември 2022 г. в съответствие с определения в Регламент (ЕС) 2016/1011 график.
(15) За да се подкрепи намаляването на използването на замърсяващи енергийни източници и подходящият преход към възобновяеми източници, е целесъобразно също така дружествата, които генерират над определен процент от приходите си от въглища, нефт или газ, да бъдат изключени от бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение. При определянето на тези специфични изключения следва да се вземат предвид промените в дела на тези енергийни източници от световното предлагане на първична енергия в периода 2020—2050 г., както е заложено в сценария на МКИК. По-специално, съгласно таблица 2.6 от специалния доклад на МКИК относно глобалното затопляне с 1,5 °C, в периода 2020—2050 г. се очаква използването на въглища да спадне между 57 % и 99 %, а използването на нефтено гориво — между 9 % и 93 %, докато използването на газ се очаква да нарасне с 85 % или да спадне с 88 %. Газът може да се използва по време на прехода към нисковъглеродна икономика, по-специално като заместител на въглищата, което обяснява очаквания му по-широк диапазон на развитие, въпреки че очакваният среден спад на използването му е 40 %. По същата причина е необходимо да се изключат дружествата, които генерират над определен процент от приходите си от дейности по производство на електроенергия.
(16) За да се гарантира прозрачност относно методиката, използвана за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, е целесъобразно за двете категории бенчмаркове да се определят правила за задължително оповестяване на информация за плана за намаляване на въглеродните емисии и оповестяване на източниците на данни. По същата причина е целесъобразно да се определят изисквания за оповестяване за администраторите на бенчмаркове, които използват прогнозни оценки за данните за емисиите на ПГ, независимо дали са предоставени от външни доставчици на данни.
(17) С цел да се подкрепи хармонизирането на методиката за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, е целесъобразно да се определят правила относно качеството и точността на източниците на данни,