(3) С цел да се подобри ефективността на преструктурирането, в член 68 от Директива 2014/59/ЕС се постановява, че някои мерки за предотвратяване или за управление на кризи не следва да се считат за изпълнително събитие или за производство по несъстоятелност. В посочения член се посочва също така, че такива мерки не следва да оправомощават страните по съответните договори да упражняват определени договорни права единствено поради прилагането на такива мерки. Следователно в съдържанието на договорните клаузи е необходимо да се предвиди съгласието на страните да бъдат обвързани от тези изисквания. Освен това по силата на членове 33а, 69, 70 и 71 от Директива 2014/59/ЕС органите за преструктуриране могат за известно време да спрат изпълнението на задълженията за плащане или изпълнение, поети по договор с институция или субект в режим на преструктуриране или, при определени обстоятелства, преди преструктурирането, да ограничат принудителното изпълнение на обезпечения и да спрат определени права на контрагентите — например във връзка с разтрогването, при неизпълнение на една от страните, на договора и последващо нетиране на задълженията (close-out netting arrangements), нетните брутни задължения, ускоряването на бъдещи плащания или прекратяването по друг начин на дадения финансов договор. Тъй като прилагането на тези правомощия на органите за преструктуриране може да не е ефективно при финансовите договори, уредени от правото на трета държава, тези правомощия следва да бъдат изрично признати в техните клаузи.