(1) Директива 2010/31/ЕС изисква Комисията да установи посредством делегиран акт сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти.

(2) Държавите-членки отговарят за определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти. Изискванията трябва да бъдат определени с оглед постигане на равнища на оптимални разходи. Държавите-членки са тези, които решават дали националната база за сравнение, използвана като краен резултат от изчисленията за оптимални разходи, е изчислената в макроикономическа перспектива (при разглеждане на разходите и ползите от инвестициите в енергийна ефективност за обществото като цяло) или от чисто финансова гледна точка (при разглеждане само на самата инвестиция). Минималните национални изисквания за енергийните показатели не трябва да бъдат с повече от 15 % по-ниски от резултата от изчисленията за оптимални разходи, взет за национална база за сравнение. Равнището на оптимални разходи трябва да бъде в рамките на такъв интервал на нива на характеристиките, че анализът на разходите и ползите, изчислени за жизнения цикъл, да дава положителен резултат.

(3) Директива 2010/31/ЕС насърчава намаляването на потреблението на енергия в застроената среда, но също така подчертава, че строителният сектор е водещ източник на емисии на въглероден двуокис.

(4) В Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (2) се предвижда определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики на такива продукти. При определянето на националните изисквания за техническите сградни инсталации, държавите-членки следва да вземат под внимание мерките за прилагане, установени съгласно тази директива. Характеристиките на строителни продукти, които следва да бъдат използвани за изчисления по настоящия регламент, трябва да бъдат определени в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (3).

(5) Целта за постигане на разходно-ефективни или оптимални по отношение на разходите равнища на енергийната ефективност при определени обстоятелства може да обоснове въвеждането от държавите-членки на разходно-ефективни или оптимални по отношение на разходите изисквания за сградни компоненти, поставящи на практика бариери пред някои проектни или технически варианти, както и може да стимулира използването на продукти, консумиращи енергия, притежаващи по-висока енергийна ефективност.

(6) Стъпките, които съдържат в себе си сравнителната методологична рамка, са определени в приложение III към Директива 2010/31/ЕС и включват създаването на еталонни сгради, определянето на мерки за енергийна ефективност, които да се прилагат за тези еталонни сгради, оценяването на търсенето на първична енергия при тези мерки и изчисляването на разходите (т.е. на нетната настояща стойност) на тези мерки.

(7) Общата рамка за изчисляване на енергийните характеристики, както е определена в приложение I към Директива 2010/31/ЕС, се прилага също така и за оптималната по отношение на разходите методологична рамка, за всички нейни стъпки, и по-специално за стъпката на изчисляване на енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти.

(8) С цел адаптиране на сравнителната методологична рамка към националните условия, държавите-членки следва да определят прогнозирания икономически жизнен цикъл на сградите и/или сградните компоненти, съответните разходи за енергоносители, продуктите, инсталациите, поддръжката, експлоатационните разходи и разходите за труд, коефициентите на преобразуване на първичната енергия, както и измененията на цените на енергията по тази точка, които трябва да бъдат приети за горивата, използвани в техния национален контекст за потреблението на енергия в сградите, като вземат предвид информацията, предоставяна от Комисията. Държавите-членки трябва също така да определят сконтовия процент, който да бъде използван както в макроикономическите, така и във финансовите изчисления, след като са извършили анализ на чувствителността за поне два лихвени процента за всяко от изчисленията.

(9) За да се гарантира общ подход към прилагането на сравнителната методологична рамка от държавите-членки, е целесъобразно Комисията да определи ключовите рамкови условия, необходими за изчисляване на нетната настояща стойност, като начална година на изчисленията, категории разходи, подлежащи на разглеждане, и изчислителен период, който ще се използва.

(10) Установяването на общ изчислителен период не противоречи на правото на държавите-членки да определят прогнозираните икономически жизнени цикли на сградите и/или компонентите на сгради, тъй като и двата вида може да бъдат по-дълги или по-кратки от определения изчислителен период. Прогнозираният икономически жизнен цикъл на дадена сграда или компонент на сграда има ограничено влияние върху изчислителния период, тъй като последният се определя по-скоро от цикъла на ремонтиране на сградата, който е периодът от време, след който сградата претърпява основен ремонт.

(11) Изчисленията на разходите и прогнозите с много предположения и неопределености, в това число например измененията на цените на енергията във времето, обикновено са придружени от анализ на чувствителността, за да бъде оценена надеждността на ключовите входящи параметри. За целите на изчисленията за оптимални разходи, анализът на чувствителността трябва най-малкото да разглежда измененията на цените на енергията и сконтовия процент, като в идеалния случай анализът на чувствителността трябва да включва също и измененията на цените на бъдещите технологии като входни данни за прегледа на изчисленията.

(12) Сравнителната методологична рамка следва да дава възможност на държавите-членки да сравняват резултатите от изчисленията на оптималните разходи с действащите минимални изисквания за енергийните характеристики и да използват резултата от сравнението, за да гарантират, че са зададени минимални изисквания за енергийните характеристики с оглед постигане на равнища на оптимални разходи. Държавите-членки следва също така да разгледат и определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на равнище „оптимални разходи“ за онези категории сгради, за които до този момент не съществуват минимални изисквания за енергийните характеристики.

(13) Оптималната по отношение на разходите методология е технологично неутрална и не е в полза на дадено технологично решение за сметка на друго. Тя гарантира достатъчна конкуренция сред мерките/пакетите/вариантите през прогнозирания жизнен цикъл на дадена сграда или компонент на сграда.

(14) Резултатите от изчисленията, както и входните данни и допускания, трябва да бъдат докладвани на Комисията, както е предвидено в член 5, параграф 2 от Директива 2010/31/ЕС. Тези доклади следва да позволят на Комисията да оцени и да докладва относно постигнатия от държавите-членки напредък към достигане на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики.

(15) За да ограничават своята административна тежест, държавите-членки трябва да имат възможност да намаляват броя на изчисленията чрез определяне на еталонни сгради, които са представителни за повече от една сградна категория, без това да се отразява на задължението на държавите-членки съгласно Директива 2010/31/ЕС да определят минимални изисквания за енергийните характеристики за определени категории сгради,

Член 1

Предмет и приложно поле

В съответствие с член 5, приложение I и приложение III към Директива 2010/31/ЕС, настоящият регламент създава сравнителна методологична рамка, която да се използва от държавите-членки за изчисляване на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради и сградни компоненти.

Методологичната рамка определя правила за сравняване на мерките за енергийна ефективност, мерките, включващи възобновяеми енергийни източници, и пакетите и вариантите на такива мерки, въз основа на характеристиките за първичната енергия, и на разходите, предвидени за тяхното прилагане. Тя също така определя как да бъдат прилагани тези правила за избрани еталонни сгради с цел определяне на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики.

Член 2

Определения

В допълнение към определенията от член 2 от Директива 2010/31/ЕС се прилагат следните определения, като се отбелязва, че за изчислението на макроикономическо равнище приложимите такси и данъци следва да бъдат изключени:

1)Глобални разходи означава сумата от настоящата стойност на разходите за първоначалната инвестиция, сумата от текущите разходи и разходите за заместване (отнесени към началната година), както и разходите за обезвреждане, ако има такива. За изчислението на макроикономическо равнище се въвежда допълнителна категория разходи — разходи заради емисии на парникови газове.

2)Разходи за първоначална инвестиция означава всички разходи, направени към момента, в който сградата или сградният компонент е доставен на клиента, готов за употреба. Тези разходи включват проектирането, закупуването на сградни компоненти, връзките с доставчиците, монтажа и процесите на пускане в експлоатация.

3)Разходи за енергия означава годишните разходи и постоянните и максималните такси за енергия, включително националните данъци.

4)Експлоатационни разходи означава всички разходи, свързани с експлоатацията на сградата, което включва годишните разходи за застраховка, таксите за комунални услуги и други постоянни такси и данъци.

5)Разходи за поддръжка означава годишни разходи за мерки за опазване и възстановяване на желаното качество на сградата или сградния компонент. Това включва годишни разходи за проверка, почистване, регулиране, поправки, и консумативи.

6)Текущи разходи означава годишните разходи за поддръжка, експлоатационните разходи и разходите за енергия.

7)Разходи за обезвреждане означава разходите за демонтиране на края на експлоатационния срок на дадена сграда или сграден компонент и включват демонтиране, отстраняване на сградни компоненти, които все още не са приключили своя жизнен цикъл, транспортиране и рециклиране.

8)Годишни разходи означава сборът от текущите разходи и периодичните разходи или разходите за заместване, извършени за определена година.

9)Разходи за заместване означава инвестиция за заместване на сграден компонент според прогнозирания икономически жизнен цикъл по време на изчислителния период.

10)Разходи от емисии на парникови газове означава паричната стойност на екологичните щети, причинени от емисиите на CO2, свързани с потреблението на енергия в сградите.

11)Еталонна сграда означава хипотетична или действителна еталонна сграда, която е представителна за типичната геометрия и инсталации на сградите, типичните енергийни характеристики както на външните ограждащи елементи на сградата, така и на инсталациите ѝ, типичните функции и типичната структура на разходите в държавата-членка, и е представителна за климатичните условия и географското местоположение.

12)Сконтов процент означава определена стойност за сравнение на стойността на платежните средства за различни моменти във времето, като реално изражение.

13)Сконтов коефициент означава множител, използван за преобразуване на парични потоци (възникнали в даден момент) в съответстващата им стойност в началния момент. Той се получава от сконтовия процент.

14)Начална година означава годината, на която се основава дадено изчисление, и от която е определен да започва изчислителният период.

15)Изчислителен период означава периодът, взет за изчислението, обикновено изразен в години.

16)Остатъчна стойност на сграда означава сумата на остатъчните стойности на сградата и сградните компоненти в края на изчислителния период.

17)Изменение на цените означава развитието във времето на цените на енергията, продуктите, сградните инсталации, услугите, труда, поддръжката и други разходи, и може да бъде различно от процента на инфлация.

18)Мярка за енергийна ефективност означава промяна в сграда, която води до намаление на потребността на сградата от първична енергия.

19)Пакет означава набор от мерки за енергийна ефективност и/или мерки на основата на възобновяеми енергийни източници, приложени по отношение на еталонна сграда.

20)Вариант означава общият резултат и описанието на пълния набор от мерки/пакети, приложени по отношение на сграда, който може да се състои от комбинация от мерки за външните ограждащи елементи на сградата, пасивни методи, мерки за сградните инсталации и/или мерки на основата на възобновяеми енергийни източници.

21)Подкатегории на сгради означава категории на типове сгради, които са разграничени в по-голяма степен по размер, възраст, строителни материали, модел на ползване, климатична зона или други критерии, отколкото определените в параграф 5 от приложение I към Директива 2010/31/ЕС. Еталонни сгради по принцип се определят за такива подкатегории.

22)Доставена енергия означава енергията, изразена по енергийни носители, подадена на техническата сградна инсталация през границата на инсталацията, за задоволяване на взетите предвид употреби (отопление, охлаждане, вентилация, битово горещо водоснабдяване, осветление, уреди и т.н.) или за производство на електроенергия.

23)Енергия, необходима за отопление и охлаждане, означава топлоенергията, която трябва да бъде въведена или извлечена от климатизирано пространство, за да се поддържат зададени температурни условия през определен период от време.

24)Изнесена енергия означава енергията, изразена по енергийни носители, осигурявана от техническата сградна инсталация през границата на инсталацията и използвана вън от границата на инсталацията.

25)Климатизирано пространство означава пространство, в което определени параметри на околната среда, като например температура, влажност и т.н., се регулират чрез технически способ като отопление и охлаждане и др.

26)Енергия от възобновяеми източници означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни станции за отпадъчни води и биогаз.

Член 3

Сравнителна методологична рамка

1.При изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сгради и сградни компоненти, държавите-членки прилагат сравнителната методологична рамка, определена в приложение I към настоящия регламент. Рамката предписва изчисляване на равнища на оптимални разходи както от макроикономическа, така и от финансова гледна точка, но оставя на държавите-членки да определят кои от тези изчисления да станат национална база за сравнение, спрямо която да бъдат оценявани националните минимални изисквания за енергийните характеристики.

2.За целите на изчисленията държавите-членки:

а) вземат за начална година за изчисляване годината, през която се извършва изчислението;

б) използват изчислителния период от приложение I към настоящия регламент;

в) използват категориите разходи от приложение I към настоящия регламент;

г) за разходите от въглеродни емисии използват като долна граница прогнозираните цени на въглеродните емисии в СТЕ, както са дадени в приложение II.

3.Държавите-членки допълват сравнителната методологична рамка като за целите на изчисленията определят:

а) прогнозирания икономически жизнен цикъл на сградата или сградния компонент;

б) сконтовия процент;

в) разходите за енергоносители, продукти, инсталации, разходите за поддръжка, експлоатационните разходи и разходите за труд;

г) показателите за първичната енергия;

д) измененията на цените на енергията, които се приемат за всички енергоносители, като се взема предвид информацията от приложение II към настоящия регламент.

4.Държавите-членки се стремят да изчисляват и приемат равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийни характеристики по отношение на категориите сгради, за които до момента не съществуват специфични минимални изисквания за енергийните характеристики.

5.Държавите-членки предприемат анализ за определяне чувствителността на резултатите от изчислението по отношение на промени в прилаганите параметри, обхващащ като минимум влиянието на различни изменения на цените на енергията и сконтовите проценти за макроикономическото и финансовото изчисления, а в идеалния случай също и други параметри, които се очаква да окажат значимо влияние върху резултатите от изчисленията като например изменения на цените на продукти, различни от енергията.

Член 4

Сравняване на изчислените равнища на оптимални разходи с текущите минимални изисквания за енергийните характеристики

1.След като са изчислили изискваните равнища на оптимални разходи както за макроикономическа, така и за финансова перспектива, държавите-членки решават кое равнище следва да стане национална база за сравнение и докладват това си решение на Комисията като част от докладването, споменато в член 6.

Държавите-членки сравняват резултатите от изчислението, избрано за национална база за сравнение, посочена в член 3, с текущите изисквания за енергийните характеристики на съответната категория сграда.

Държавите-членки използват резултата от това сравнение, за да гарантират, че минималните изисквания за енергийните характеристики са определени с оглед постигане на равнища на оптимални разходи в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2010/31/ЕС. На държавите-членки се препоръчва настоятелно да свържат данъчните и финансовите стимули за съответствие с резултата от изчислението за оптимални разходи за една и съща еталонна сграда.

2.Ако държавите-членки са определили еталонни сгради по такъв начин, че резултатът от изчислението на оптималните разходи да е приложим за няколко категории сгради, те могат да използват този резултат, за да гарантират, че минималните изисквания за енергийните характеристики са определени с оглед постигане на равнища на оптимални разходи за всички съответни категории сгради.

Член 5

Преглед на изчисленията за оптимални разходи

1.Държавите-членки преразглеждат своите изчисления за оптимални разходи своевременно за прегледа на техните минимални изисквания за енергийните характеристики, изискван съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2010/31/ЕС. За прегледа, във входните данни за разходите трябва да бъдат прегледани и при нужда актуализирани по-специално измененията на цените.

2.Резултатите от този преглед се предават на Комисията в доклада, предвиден в член 6 от настоящия регламент.

Член 6

Докладване

1.Държавите-членки докладват на Комисията всички входящи данни и допускания, използвани за изчисленията, както и резултатите от тях. Този доклад включва използваните коефициенти на преобразуване за първичната енергия, резултатите от изчисленията на макроикономическо и финансово равнище, анализа на чувствителността, посочен в член 3, параграф 5 от настоящия регламент, и приетите изменения на цените на енергията и на цените на въглеродните емисии.

2.Ако резултатът от сравнението, посочено в член 4 от настоящия регламент, показва, че действащите минимални изисквания за енергийните характеристики съответстват на значително по-ниска енергийна ефективност отколкото равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, докладът следва да включва обосновка за разликата. В степента, в която тази разлика не може да бъде обоснована, докладът трябва да бъде придружен от план, описващ подходящи стъпки за намаляване на разликата до незначителен размер до следващото преразглеждане. В тази връзка, значително по-ниското ниво на енергийна ефективност на действащите минимални изисквания за енергийните характеристики ще се изчислява като разлика между средната стойност на всички действащи минимални изисквания за енергийните характеристики и средната стойност на всички равнища на оптимални разходи от изчислението, прилагано като национална база за сравнение за всички използвани еталонни сгради и типове сгради.

3.Държавите-членки могат да използват формуляра за докладване, предвиден в приложение III към настоящия регламент.

Член 7

Влизане в сила и прилагане

1.Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.Той се прилага от 9 януари 2013 г. за сгради, заети от публични органи, и от 9 юли 2013 г. за другите сгради с изключение на член 6, параграф 1 от настоящия регламент, който влиза в сила на 30 юни 2012 г. в съответствие с член 5, параграф 2, втора алинея от Директива 2010/31/ЕС (Директивата относно енергийните характеристики на сградите).

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.