Член 3

Указания относно понятието „собственост“ и определяне на къса продажба

1.За целите на определянето на къса продажба при необходимост се преценява дали за дадено физическо или юридическо лице се смята, че притежава финансов инструмент при наличието на законно право на собственост или действително притежаване, като за целта се прилага действащото законодателство за късата продажба на съответната акция или дългов инструмент. Когато физически или юридически лица са действителните собственици на дадена акция или дългов инструмент, се смята, че съответните акция или дългов инструмент са собственост на крайния действителен собственик, включително когато акцията или дълговият инструмент се държат от представител. За целите на настоящия член действителният собственик е инвеститорът, който поема икономическия риск, свързан с придобиването на финансов инструмент.

2.За целите на член 2, параграф 1, буква б), подточки i), ii) и iii) от Регламент (ЕС) № 236/2012 понятието „къса продажба“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от същия регламент не включва:

а) продажба на финансови инструменти, които са били прехвърлени съгласно споразумение за предоставяне на ценни книжа на заем или за репо сделка, при условие че ценните книжа или ще бъдат върнати, или прехвърлителят ще ги изземе обратно, така че сетълментът да може да се извърши на дължимата дата;

б) продажба на финансов инструмент от страна на физическо или юридическо лице, което е закупило финансовия инструмент преди продажбата, но към момента на нейното извършване не е получило финансовия инструмент, при условие че инструментът ще бъде доставен в срок, позволяващ навременен сетълмент;

в) продажба на финансов инструмент от страна на физическо или юридическо лице, което е упражнило опция или подобен иск върху него, при условие че инструментът ще бъде доставен в срок, позволяващ навременен сетълмент.