Член 139

1.Държавите-членки, за които Съветът не е решил, че отговарят на необходимите условия за приемане на еврото, са наричани по-нататък „държави-членки с дерогация“.

2.Спрямо държавите-членки с дерогация, не се прилагат следните разпоредби на Договорите:

а) приемане на частите от общите насоки на икономическите политики, отнасящи се като цяло до еврозоната (член 121, параграф 2);

б) принудителни мерки за преодоляване на прекомерните дефицити (член 126, параграфи 9 и 11);

в) цели и задачи на ЕСЦБ (член 127, параграфи 1, 2, 3 и 5);

г) емитиране на еврото (член 128);

д) актове на Европейската централна банка (член 132);

е) мерки относно използването на еврото (член 133);

ж) парични споразумения и други мерки, свързани с политиката по определянето на обменните курсове (член 219);

з) определяне на членовете на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (член 283, параграф 2);

и) решения за определяне на общите позиции по въпроси от особено значение за икономическия и паричен съюз в рамките на компетентните международни финансови институции и конференции (член 138, параграф 1);

й) мерки за осигуряване на единно представителство в международните финансови институции и конференции (член 138, параграф 2).

Следователно в членовете, посочени в букви а) – й), понятието „държави-членки“ означава държави-членки, чиято парична единица е еврото.

3.Държавите-членки с дерогация, и техните национални централни банки нямат правата и задълженията в рамките на ЕСЦБ, в съответствие с глава IX от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

4.Правото на глас на членовете на Съвета, представляващи държавите-членки с дерогация, се спира при приемането от Съвета на мерките, посочени в членовете, изброени в параграф 2, както и в следните случаи:

а) препоръки, отправени до държавите-членки, чиято парична единица е еврото, в рамките на многостранното наблюдение, включително по програмите за стабилност и предупрежденията (член 121, параграф 4);

б) мерки, свързани с прекомерния дефицит за държавите-членки, чиято парична единица е еврото (член 126, параграфи 6, 7, 8, 12 и 13).

Квалифицираното мнозинство от останалите членове на Съвета се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква а).