Член 191

(предишен член 174 от ДЕО)

1.Политиката на Съюза в областта на околната среда допринася за осъществяването на следните цели:

— опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;

— защита на здравето на хората;

— разумно и рационално използване на природните ресурси;

— насърчаване, на международно равнище, на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

2.Политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза. Тя се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“.

В този контекст мерките за хармонизиране, които отговарят на изискванията за защита на околната среда включват, когато това е необходимо, клауза за нейното опазване, която разрешава на държавите-членки да приемат временни мерки, основаващи се на околната среда, а не на икономически причини, и които са подчинени на процедура на контрол от страна на Съюза.

3.При разработването на своята политика в областта на околната среда, Съюзът отчита:

— наличните научни и технически данни;

— природните условия в различните области на Съюза;

— потенциалните ползи и разходите при действие или бездействие;

— икономическото и социалното развитие на Съюза като цяло и балансираното развитие на нейните региони;

4.В рамките на съответните области на тяхната компетентност Съюзът и държавите-членки сътрудничат с трети страни и с компетентни международни организации. Мерките за сътрудничество със Съюза могат да бъдат включвани в споразумения между Съюза и трети заинтересовани страни.

Предходната алинея не засяга компетентността на държавите-членки да водят преговори в рамките не международни организации и да сключват международни споразумения.