Член 1
Настоящата директива се прилага за документите за регистрация на превозни средства, издавани от държавите членки.
Тя не засяга правото на държавите-членки да използват за временна регистрация на превозни средства документи, които може да не отговарят на изискванията на настоящата директива във всяко отношение.
Член 2
За целите на настоящата директива:
а)„превозно средство“: означава всяко превозно средство, както е определено в член 2 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета и в член 1 от Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесни и триколесни моторни превозни средства ;
б)„регистрация“: означава административно разрешение за въвеждане в експлоатация по пътищата на превозно средство, включително идентификацията на последното и издаването за него на сериен номер, известен като регистрационен номер;
в)„свидетелство за регистрация“: означава документ, който удостоверява, че превозното средство е регистрирано в държава-членка;
г)„титуляр на свидетелство за регистрация“: означава лице, на чието име е регистрирано превозно средство;
д)„временно отнемане на регистрация“: означава ограничен период от време, през който не е разрешено от държава членка превозното средство да се използва в пътното движение, след който период и при условие че основанията за временно отнемане вече не са приложими, ползването на превозното средство може да бъде разрешено отново, без това да включва нова процедура по регистрация;
е)„прекратяване на регистрация“: означава отмяната на разрешението, издадено от държава членка, превозното средство да се използва в пътното движение.
Член 3
1.Държавите-членки издават свидетелства за регистрация на превозни средства, които са предмет на регистрация съгласно техните национални законодателства. Свидетелството се състои или от една част, съгласно приложение I, или от две части, съгласно приложения I и II.
Държавите-членки могат да оправомощят определените от тях служби за регистрация, по-специално службите на производителите на превозни средства, да попълват техническата част от свидетелството за регистрация.
2.Когато се издава ново свидетелство за регистрация на превозно средство, регистрирано преди прилагането на настоящата директива, държавите-членки използват образец за удостоверение, определен в настоящата директива, и могат да ограничат посочената в него информация до попълване само на наличните данни.
3.Информацията, съдържаща се в свидетелството за регистрация съгласно приложения I и II, се изразява чрез хармонизираните кодове на Общността, показани в тези приложения.
4.Държавите членки записват в електронен вид данните за всички превозни средства, регистрирани на тяхна територия. Данните включват: а)всички задължителни елементи съгласно приложение I, точка II.5, както и елементите от точки II.6 (J) и II.6 (V.7) и (V.9) от това приложение, когато данните са налични; б)другите незадължителни данни, посочени в приложение I, или данните от сертификата за съответствие съгласно Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , когато е възможно; в)резултатите от задължителните периодични прегледи за проверка на техническата изправност в съответствие с Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и срока на валидност на свидетелството за техническа изправност.
За целите на настоящата директива личните данни се обработват в съответствие с директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
5.Техническите данни за превозните средства се предоставят на компетентните органи или контролно-техническите пунктове за целите на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност. Държавите членки могат да ограничат използването и разпространението на тези данни до контролно-техническите пунктове, за да се избегне злоупотреба с тях.
Член 3а
1.В случай, че компетентният орган на държавата членка получи известие за периодичнен преглед за проверка на техническата изправност, показващо, че разрешението за използване на дадено превозно средство в пътното движение е временно отнето в съответствие с член 9 от Директива 2014/45/ЕС, временното отнемане се записва в електронен вид и се провежда допълнителен преглед за проверка на техническата изправност.
Временното отнемане остава в сила, докато превозното средство не премине успешно нов преглед за проверка на техническата изправност. При успешно преминаване на прегледа за проверка на техническата изправност компетентният орган незабавно разрешава пускането в движение на превозното средство. Не е необходим нов процес на регистрация.
Държавите членки или техните компетентни органи могат да приемат мерки с цел улесняване на повторната проверка на превозно средство, на което временно е отнето разрешението за използване в пътното движение. Тези мерки може да включват предоставянето на разрешение за ползване на пътищата, отворени за обществено ползване между мястото на ремонта и контролно-техническия пункт за целите на прегледа за проверка на техническа изправност.
2.Държавите членки могат да позволят на титуляря на удостоверението за регистрация да подаде заявление до компетентния орган за прехвърляне на регистрацията на новия собственик на превозното средство.
3.В случай, че компетентният орган на държава членка получи известие, че превозно средство е определено като излязло от употреба съгласно Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , регистрацията на същото превозно средство се анулира трайно и информация относно това се добавя в електронния регистър.
Член 4
За целите на настоящата директива, свидетелство за регистрация, издадено от държава-членка, се признава от другите държави-членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава-членка.
Член 5
1.За целите на идентифицирането на превозно средство в пътния трафик държавите-членки могат да изискват водачът да носи при себе си част I от свидетелството за регистрация.
2.С оглед на пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка, компетентните органи изискват всеки път представянето на част I от предишното свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена. Тези органи изтеглят от употреба частта/ите от представеното предишно свидетелство за регистрация и съхраняват последната в продължение най-малко на шест месеца. В рамките на два месеца, те уведомяват органите на държавата-членка, която е издала свидетелството за регистрация, за неговото изтегляне от употреба. Те връщат изтегленото от употреба свидетелство за регистрация на тези органи, ако последните направят такова искане до шест месеца от неговото изтегляне.
Когато свидетелството за регистрация се състои от части I и II и част II липсва, компетентните органи в държавата-членка, където е направено искане за нова регистрация, могат да решат по изключение да пререгистрират превозното средство, но само след получаване на потвърждение в писмена или електронна форма от компетентните органи в държавата-членка, където превозното средство е било регистрирано преди това, че подателят на искането за регистрация има право да пререгистрира превозното средство в друга държава-членка.
3.Без да се засягат разпоредбите на член 5, параграф 4 и член 8, параграф 3 от Директива 2014/45/ЕС, държавите членки признават по принцип валидността на удостоверението за техническа изправност в случай на промяна на собственика на превозното средство с валидно доказателство за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Член 6
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 7, за да изменя:
—точка II. 4, второ тире и точка III. 1.А, буква б) от приложения I и II, в случай на разширяване на Съюза,
—точка II.6 от приложение I, свързано с незадължителни елементи в случай на промяна на определенията или съдържанието на сертификатите за съответствие в съответното законодателство на Съюза за одобрение на типа.
Член 7
1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 6, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 19 май 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3.Делегирането на правомощия, посочено в член 6, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно Европейския парламент и Съвета.
5.Делегиран акт, приет съгласно член 6, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца, след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 8
1.Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 юни 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2.Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на разпоредбите от вътрешното законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.
Комисията уведомява държавите-членки за всички образци на свидетелства за регистрация, използвани от националните администрации.
Член 9
Държавите членки си помагат взаимно при прилагането на настоящата директива. Те могат да обменят информация на двустранно и многостранно ниво и по-специално за проверка, преди всяка регистрация на превозно средство, на правния статут на последното, при необходимост, в държавата членка, в която то е било регистрирано преди това. Тези проверки могат да включват в частност използването на електронна мрежа, включваща данни от националните електронни бази данни, за да се улесни обменът на информация.
Член 10
Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 11
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.