Член 3

Вътрешен пазар

1. Всяка държава-членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава-членка, които са част от координираната област.

2. Държавите-членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава-членка.

3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за областите, посочени в приложението.

4. Държавите-членки не могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:

a) мерките трябва да бъдат:

i) необходими поради една от следните причини:

— обществен ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на непълнолетните и борбата срещу подстрекаване към омраза на расова, сексуална, религиозна основа или на основа националност, и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица,

— опазване на общественото здраве,

— обществена сигурност, включително гарантиране на националната сигурност и отбрана,

— защита на потребителите, включително инвеститорите;

ii) предприети срещу услуга на информационното общество, която е в ущърб на целите, посочени в i) или които представляват сериозен риск за накърняването на тези цели;

iii)

пропорционални на тези цели;

б) преди да се предприемат посочените мерки и без да се засягат съдебните процедури, включително предварителните процесуални действия, извършвани в рамките на следствието, държавата-членка е:

— помолила държавата-членка, посочена в параграф 1, да предприеме мерки, и последната не е предприела такива или предприетите мерки са били недостатъчни,

— нотифицирала Комисията и държавата-членка, посочена в параграф 1, за намерението ѝ да предприеме такива мерки.

5. Държавите-членки могат, при спешност, да дерогират условията, предвидени в параграф 4, буква б). В такива случаи мерките се съобщават в най-кратък срок на Комисията и на държавата-членка, посочена в параграф 1, като се изтъкват причините, поради които държавата-членка счита, че случаят е спешен.

6. Без да се засяга възможността на държавата-членка да взема и прилага въпросните мерки, Комисията проучва съвместимостта на съобщените мерки със законодателството на Общността в най-кратки срокове; когато се направи изводът, че съответната мярка е несъвместима с правото на Общността, Комисията се обръща с молба към съответната държава-членка да се въздържа от предприемането на предвидените мерки или спешно да спре прилагането им.