Член 1

Приложно поле

Настоящата директива се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

1. „търговски сделки“ е всяка сделка между предприятия или между предприятия и държавни органи, която води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;

„държавни органи“ са всеки договарящ орган или ведомство, както са определени от директивите за обществените поръчки (92/50/ЕИО , 93/36/ЕИО (10), 93/37/ЕИО (11) и 93/38/ЕИО (12);

„предприятие“ е всяка организация, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице;

2. „забава за плащане“ е всяко превишаване на сроковете на плащане, договорни или законни;

3. „запазване на собственост“ е споразумението (договорно), съгласно което продавачът запазва собствеността върху вещите до пълното издължаване;

4. „лихвен процент, прилаган от Европейската централна банка в нейните основни операции по рефинансиране“ е лихвеният процент, прилаган в такива операции в случая на търгове при твърд процент. При евентуалността, когато основна операция по рефинансиране е била извършена съгласно тръжна процедура с променлив процент, този лихвен процент се отнася към пределния лихвен процент, получен на този търг. Това се отнася както за търговете с единен процент, така и за търговете с променлив лихвен процент;

5. „изпълнително основание“ е всяко решение, съдебно постановление, съдебно решение, определение или платежно нареждане, постановено от съд или друг компетентен орган, за незабавно или разсрочено плащане, което позволява на кредитора да събере своето вземане от длъжника чрез принудително изпълнение; това включва решенията, съдебните постановления, съдебните решения, определенията или платежните нареждания, които подлежат на предварително изпълнение и остават такива, дори ако длъжникът подаде жалба срещу тях.

Член 3

Лихва за забава за плащане

1.Държавите-членки следят за това:

а) лихвите по смисъла на буква г) да стават дължими от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока на плащане, определен в договора;

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихви се дължат автоматично, без да е необходима покана:

i) тридесет дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане; или

ii) ако датата на получаване на фактурата или на равностойното искане за плащане е неизвестна, тридесет дни след датата на получаване на стоките или на предоставяне на услугите; или

iii)

ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите, тридесет дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите; или

iv) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет дни след тази последна дата;

в) кредиторът е в правото си да изисква лихви за забава, доколкото:

i) той е изпълнил своите задължения по договор или по закон; и

ii) той не е получил дължимата сума в срок, освен ако длъжникът е отговорен за забавата;

г) лихвеният процент за забава на плащане („законен процент“), който длъжникът е длъжен да плати, представлява сбор от лихвения процент, използван от Европейската централна банка при последната ѝ основна операция по рефинансиране, извършена преди първия календарен ден на въпросното полугодие („основен процент“) и най-малко седем пункта („марж“), освен ако друго не е предвидено в договора. За държава-членка, която не участва в третия етап на икономическия и валутен съюз, основният процент по-горе е равностойният основен процент, определен от нейната национална централна банка. В двата случая основният процент в сила в първия календарен ден на въпросното полугодие за централната банка се прилага през следващите шест месеца;

д) извън случаите, когато длъжникът не е отговорен за забавата, кредиторът е в правото си да иска от длъжника разумно обезщетение за всички разноски по събиране, понесени вследствие забава за плащане от последния. Тези разноски за събиране спазват принципите на прозрачност и пропорционалност по отношение на въпросния дълг. Държавите-членки могат, при спазване на горепосочените принципи, да определят максимален размер на разноските по събиране за различни равнища на дълга.

2.За някои категории договори, които трябва да бъдат определени от националното законодателство, държавите-членки могат да определят срока на дължимост на лихвите на най-много шестдесет дни, ако те възпрепятстват страните по договора да надхвърлят този срок, или ако те определят задължителен лихвен процент, който надхвърля значително законния процент.

3.Държавите-членки предвиждат, че договор за датата на плащане или за последствията от забава на плащане, който не съответства на разпоредбите на параграф 1, букви б), в) и г) и на параграф 2, не се прилага или може да е основание за иск за обезщетение за вреди, когато предвид всички обстоятелства по случая, включително добрата търговска практика и обичаи и естеството на продуктите, той представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора. Когато се определя дали един договор представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора, се взема предвид, наред с другото, дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява от разпоредбите на параграф 1, букви б), в) и г) и параграф 2. Ако се установи, че един такъв договор е явна злоупотреба, се прилагат разпоредбите на закона, освен ако националните съдилища не определят други условия, които да са справедливи.

4.Държавите-членки следят за това, в интерес на кредиторите и конкурентите да съществуват подходящи и ефективни средства за прекратяване използването на условия, които са явно несправедливи по смисъла на параграф 3.

5.Измежду посочените в параграф 4 средства фигурират разпоредби, които позволяват на организациите, имащи или официално признати като имащи законен интерес да представляват малките и средните предприятия, да сезират, съгласно съответното национално законодателство, съдилищата или компетентните административни органи, с мотива, че договорните разпоредби, замислени за общо ползване, са явно несправедливи по смисъла на параграф 3, така че те да могат да прилагат подходящи и ефективни средства, за да се прекрати използването на такива условия.

Член 4

Запазване на собственост

1.Държавите-членки предвиждат в съответствие с националните разпоредби, приложими по силата на международното частно право, че продавачът може да запази собствеността върху вещите до цялостно плащане, когато между продавача и купувача е била изрично договорена клауза за запазване на собствеността преди доставката на вещите.

2.Държавите-членки могат да приемат или запазват разпоредби за задатъците, внесени от длъжника.

Член 5

Процедури за събиране на неоспорените вземания

1.Държавите-членки следят за това изпълнително основание независимо от размера на дълга, да може да бъде получено нормално деветдесет календарни дни, след като кредиторът е подал жалба или в съда или пред друг компетентен орган, когато не се оспорват дългът или процедурни въпроси. Държавите-членки изпълняват това задължение съгласно съответните им законови, подзаконови и административни разпоредби.

2.Съответните национални законови, подзаконови и административни разпоредби се прилагат при същите условия за всички кредитори, които са установени в Европейската общност.

3.Сроковете по-долу не вземат предвид при изчисляването на срока от деветдесет календарни дни, споменат в параграф 1:

а) сроковете, необходими за съобщаване и призоваване;

б) всяко забавяне, причинено от кредитора, като необходимите срокове за нанасяне на поправки в жалбите и молбите.

4.Разпоредбите на настоящия член не накърняват също разпоредбите на Конвенцията от Брюксел за юрисдикцията и изпълнението на решения по граждански и търговски дела (13).

Член 6

Транспониране

1.Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 8 август 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се приемат от държавите-членки.

2.Държавите-членки могат да запазят или да приемат по-благоприятни за кредиторите разпоредби от необходимите за спазване на настоящата директива.

3.При транспонирането на настоящата директива държавите-членки могат да изключат:

а) вземанията, които са предмет на започнала процедура по несъстоятелност на длъжника;

б) договорите, които са сключени преди 8 август 2002 г.; и

в) исканията за лихви с размер под пет еуро.

4.Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

5.Две години след 8 август 2002 г. Комисията преразглежда, наред с другото, законната лихва, договорните срокове за плащане и забавите за плащане, за да оцени ефекта върху търговските сделки и ефектите на правната уредба в практиката. Резултатите от този преглед и от другите прегледи, към които ще се пристъпи, се съобщават на Европейския парламент и на Съвета, придружени при необходимост от предложения, насочени към усъвършенстване на настоящата директива.

Член 7

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 8

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 29 юни 2000 година.