Член 10

Комбиниран подход за точкови и дифузни източници

1.Държавите-членки контролират всички зауствания в повърхностни води по параграф 2, в съответствие с комбинирания подход, установен в този член.

2.Държавите-членки установяват и/или прилагат:

а) контрол на емисиите, основаващ се на най-добрите налични технологии; или

б) съответни норми за допустими емисии; или

в) в случаите на дифузни влияния, контролът да включва най-добрите екологични практики;

установени във:

— Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването ( 19 ),

— Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречиствателните станции за градски отпадъчни води ( 20 ),

— Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници ( 21 ),

— директивите, приети по член 16 на настоящата директива,

— директивите, изброени в приложение IX,

— всяко друго съответно законодателство на Общността

най-късно 12 години след датата на влизане в сила на настоящата директива, освен ако е предписано друго в споменатото законодателство.

3.Ако цел за качество или качествен стандарт, установени по настоящата директива, директивите, изброени в приложение IX, или някакво друго законодателство на Общността изискват по-строги условия от произтичащите от прилагането на параграф 2, трябва да бъде установен съответно по-строгият контрол на емисиите.