Член 11

Програми от мерки

1.За всеки район на речен басейн или част от международен такъв на нейна територия, всяка държава-членка разработва и установява програма от мерки, като взема предвид резултатите от анализите, изискуеми по член 5, с цел постигане на целите, установени в член 4. Тези програми от мерки могат да препращат към мерките следващи от законодателството, прието на национално ниво и покриващи цялата територия на държавата-членка. Когато това е подходящо, държавата-членка може да приеме мерки, приложими за всички райони на речни басейни и/или части от международни райони на речни басейни, попадащи на нейна територия.

2.Всяка програма от мерки включва „основни“ мерки, определени в параграф 3 и, където е необходимо, „допълнителни“ мерки.

3.„Основните мерки“ са минималните изисквания за съответствие и се състоят от:

а) мерките изискуеми за прилагане на законодателството на Общността в областта на опазване на водите, включително мерките, изискуеми по законодателството съгласно член 10 и част A на приложение VI;

б) мерките, считани за необходими за целите на член 9;

в) мерките осигуряващи ефективно и устойчиво използване на водите, с цел избягване противоречието с постигането на целите, определени в член 4;

г) мерките, необходими за съответствие с изискванията на член 7, включително тези за охранителни зони за намаляване нивото на пречистване, изискуемо за производство на питейна вода;

д) контролът върху водочерпенето на пресни повърхностни и подземни води и събирането в резервоари на пресни повърхностни води, включващ и регистър или регистри на водочерпенето, както и изискването за предварително разрешение за водочерпене или събиране. Този контролен режим трябва периодично да се преразглежда и, ако е необходимо, обновява. От него държавите-членки могат да изключат водочерпене и събиране с незначително въздействие върху състоянието на водите;

е) контрол, включващ изискване за предварително разрешение за изкуствено презареждане или подсилване на подземни водни обекти. Използваната вода може да произтича от всякакви повърхностни или подземни води, при условие че употребата на източника не е в противоречие с постигането на екологичните цели, установени за източника на презареждания или подсилван подземен воден обект. Този тип контрол също трябва да бъде преразглеждан периодично и при необходимост обновяван;

ж) за точкови зауствания, предизвикващи замърсяване се изисква предварително регулиране на процеса, като забрана за вкарване на замърсители във водите или предварително разрешаване, или регистрация, основаваща се на общи забрани и установяващи контрол върху емисиите на разглежданите замърсители, включително и контрола по членове 10 и 16. Тези процедури също следва периодично да бъдат преразглеждани и обновявани, когато е необходимо;

з) за дифузни източници, предизвикващи замърсяване се предприемат мерки за предпазване или контролиране навлизането на замърсителите. Те могат да бъдат под формата на изискване за предварително регулиране, като забрана за вкарване на замърсители във водите, предварително разрешение или регистрация, основаваща се на общи забрани, когато няма такова изискване по други законодателни актове на Общността. Контролът следва да се преразглежда периодично и при необходимост - обновява;

и) за всички останали значими отрицателни въздействия върху състоянието на водите по член 5 и приложение II, са особено важни мерките, осигуряващи съответствие на хидроморфологичните условия с постигането на изискуемото екологично състояние или добър екологичен потенциал за водни обекти, определени като изкуствени или силно модифицирани. Този тип контрол може да бъде под формата на предварително разрешително, основано на общи забрани, когато няма такова изискване по други актове на Общността. Той също следва да се преразглежда и обновява при необходимост;

й) забрана за директно заустване на замърсители в подземните води, при спазване на следващите разпоредби. Държавите-членки могат да разрешат реинжектиране в същия водоносен хоризонт на вода, използвана за геотермални цели. Това разрешение може да специфицира условия за: — инжектиране на води, съдържащи вещества, произтичащи от дейности за експлоатация или добив на хидровъглероди или минни дейности, както и инжектиране по технически причини в геоложки формации, от които хидровъглеродите или други вещества са добити или в геоложки формации, които по естествени причини са постоянно неподходящи за други цели. Такова инжектиране не трябва да съдържа вещества, различни от произтичащите от гореспоменатите дейности; — реинжектиране на изпомпани подземни води от мини и кариери или свързани със строителството и поддръжката на строителни работи; — инжектиране на природен газ или втечнен петролен газ (LPG) за нуждите на съхраняването, в геоложки формации, които по естествени причини са постоянно неподходящи за други цели; — инжектиране на потоци от въглероден диоксид с цел съхранение в геоложки формации, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели, при условие че това инжектиране се извършва в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации ( 22 ) или е изключено от приложното поле на тази директива по силата на член 2, параграф 2 от нея; — инжектиране на природен газ или втечнен петролен газ (LPG) за нуждите на съхраняването в геоложки формации, където има належаща нужда от засилване сигурността на доставките на газ и където инжектирането ще предотврати всякакви съществуващи или бъдещи опасности от влошаване качеството на подземния приемащ воден обект; — строителни работи и подобни дейности върху или под земята, които са в контакт с подземни води. За тези цели държавите-членки могат да определят такива дейности като предварително одобрени, ако те доказано се извършват в съответствие с общите забрани на държавите-членки по отношение подобни дейности; — зауствания на малки количества вещества с научна цел за характеризиране, опазване или възстановяване на водните обекти, които да са ограничени точно до количествата необходими за споменатите цели; като се изисква доказателство, че такива зауствания не са в противоречие с постигането на екологичните цели, установени за подземния воден обект.

к) в съответствие с действията, предприети съгласно член 16, мерките за елиминиране замърсяването на повърхностни води с веществата от списъка на приоритетните вещества съгласно член 16, параграф 2) и за прогресивно намаляване замърсяването с други вещества, които биха попречили на държавите-членки да достигнат целите за повърхностни водни обекти, определени в член 4;

л) всички изискуеми мерки за предпазване от значителни увреждания, причинени от замърсители от технически инсталации, както и предпазване и/или намаляване въздействието от инцидентни замърсявания, например, в резултат на наводнения, включително посредством системи за откриване или предупреждение за такива събития, включително за инциденти, които не са могли да бъдат предвидени, всички мерки намаляващи риска за водните екосистеми.

4.„Спомагателните“ мерки са предназначените и приложени в допълнение към основните, с цел постигане целите, установени от член 4. Част Б на приложение VI съдържа пълен списък на такива мерки.

Държавите-членки могат да приемат и други допълнителни мерки за да осигурят допълнителна защита или подобрение състоянието на водите от приложното поле на настоящата директива, включително и по прилагането на съответните международни споразумения, посочени в член 1.

5.В случай, че данни от мониторинг или друга информация сочат, че целите, установени по член 4 за даден воден обект не биха могли да бъдат постигнати, държавите-членки трябва да гарантират, чe:

— Се изследват причините за възможен неуспех;

— Съответните разрешителни, включително предварителните се проверяват и подновяват когато е необходимо;

— Програмите за мониторинг се обновяват и уточняват, когато и както е необходимо; и

— Предприемат се допълнителни мерки, когато е необходимо за достигане на целите, включително установяване на по-строги екологични качествени стандарти съгласно процедурите в приложение V.

Когато тези причини са резултат на естествени или форс мажорни обстоятелства, които са извънредни и не биха могли да бъдат предвидени, като силни наводнения и продължителни засушавания, държавите-членки могат да не прилагат на практика допълнителните мерки при спазване на член 4, параграф 6.

6.При прилагането на мерки по параграф 3, държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за да не увеличават замърсяването на морските води. Без това да противоречи на съществуващото законодателство, прилагането на мерките по параграф 3 не може по никакъв начин, директно или индиректно, да води до увеличаване замърсяването на повърхностните води. Това изискване не се прилага в случай, че би довело до увеличаване замърсяването на околната среда като цяло.

7.Програмите от мерки се установят най-късно 9 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и всички мерки трябва да са в действие най-късно 12 години след тази дата.

По отношение на Майот сроковете, посочени в първа алинея, са съответно 22 декември 2015 г. и 22 декември 2018 г.

8.Програмите от мерки се преразглеждат и, при необходимост, подновяват най-късно 15 години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това. Всички нови или ревизирани мерки, установени при преразглеждането трябва да са в действие до 3 години от установяването им.

По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 22 декември 2021 г.