Член 1

Директива 89/48/ЕИО се изменя, както следва:

1) член 1 се изменя, както следва:

а) буква а), второ тире се заменя със следния текст:

„— които показват, че титулярът е завършил успешно курс на образование след средното образование с минимална продължителност от три години или с равностойна продължителност на непълна заетост в университет или във висше учебно заведение или в друго учебно заведение с равностойно равнище на обучение и, при необходимост, че той е завършил успешно професионалното обучение, което се изисква в допълнение към курса на образование след средното образование, и“;

б) добавя се следната буква:

„г) регулирано образование и обучение: всяко образование и обучение, което:

— е пряко насочено към упражняването на определена професия, и

— включва курс на образование и обучение след средното образование с минимална продължителност от три години или с равностойна продължителност на непълна заетост в университет или във висше учебно заведение или в друго учебно заведение с равностойно равнище на обучение и, при необходимост, професионалното обучение, професионалния стаж или професионалната практика, които се изискват в допълнение към курса на образование и обучение след средното образование; структурата и равнището на професионалното обучение, на професионалния стаж или на професионалната практика трябва да бъдат определени чрез законовите, подзаконовите или административните разпоредби на съответната държава-членка или да бъдат контролирани или одобрени от органа, определен за тази цел.“;

2) в член 3, буква б), се добавя следната алинея след първа алинея:

„Все пак, двете години професионален опит, посочени в първа алинея, не могат да бъдат изисквани, когато квалификацията или квалификациите, притежавани от молителя и посочени в настоящата точка, са присъдени за завършването на регулирано образование и обучение.“;

3) в член 4, параграф 1, буква б), се добавя следната алинея след първа алинея:

„Ако приемащата държава-членка възнамерява да изисква от молителя да изкара стаж за приспособяване или да се яви на изпит за правоспособност, тя трябва преди това да провери дали знанията, придобити от молителя по време на неговия професионален опит, не са от такова естество, че да покрият изцяло или отчасти съществената разлика, упомената в първа алинея.“;

4) следните параграфи се добавят в член 6:

„5.Когато се изисква доказателство за финансовото положение с цел достъп или упражняване на регулирана професия в приемащата държава-членка, то тази държава-членка счита удостоверенията, издадени от банки в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която чуждият гражданин идва, като равностойни на онези, издадени на нейната собствена територия.

6.Когато компетентният орган на приемащата държава-членка изисква от своите собствени граждани, желаещи достъп или упражняване на регулирана професия, доказателство, че са осигурени срещу финансовите рискове, произтичащи от тяхната професионална отговорност, то тази държава-членка приема удостоверенията, издадени от застрахователни компании на други държави-членки, като равностойни на онези, издадени на нейната собствена територия. Такива удостоверения уточняват, че застрахователят се е съобразил със законовите и подзаконовите разпоредби, които са в сила в приемащата държава-членка по отношение на условията и обхвата на покриването. Те не могат да бъдат представени по-късно от три месеца след датата на издаването им.“;

5) в член 9, параграф 2, втора алинея, първо тире се заменя със следния текст:

„— да улесни въвеждането на настоящата директива, по-специално чрез приемане и публикуване на становища по въпросите, посочени от Комисията,“.

Член 2

Директива 92/51/ЕИО се изменя, както следва:

1) в член 4, параграф 1, буква б), следната алинея се добавя след първа алинея:

„Ако приемащата държава-членка възнамерява да изисква от молителя да изкара стаж за приспособяване или да се яви на изпит за правоспособност, тя трябва преди това да провери дали знанията, придобити от молителя по време на неговия професионален опит, не са от такова естество, че да покрият изцяло или отчасти съществената разлика, посочена в първа алинея.“;

2) в член 5 следният параграф се добавя след първи параграф:

„Ако приемащата държава-членка възнамерява да изисква от молителя да изкара стаж за приспособяване или да се яви на изпит за правоспособност, тя трябва преди това да провери дали знанията, придобити от молителя по време на неговия професионален опит, не са от такова естество, че да покрият изцяло или отчасти съществената разлика между дипломата и удостоверението.“;

3) в член 7, буква а), следната алинея се добавя след първа алинея:

„Ако приемащата държава-членка възнамерява да изисква от молителя да изкара стаж за приспособяване или да се яви на изпит за правоспособност, тя трябва преди това да провери дали знанията, придобити от молителя по време на неговия професионален опит, не са от такова естество, че да покрият изцяло или отчасти съществената разлика, посочена в първа алинея.“;

4) следните параграфи се добавят в член 10:

„5.Когато се изисква доказателство за финансовото положение с цел достъп или упражняване на регулирана професия в приемащата държава-членка, то тази държава-членка смята удостоверенията, издадени от банки в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която чуждият гражданин идва, като равностойни на онези, издадени на нейната собствена територия.

6.Когато компетентният орган на приемащата държава-членка изисква от своите собствени граждани, желаещи достъп до или упражняване на регулирана професия, доказателство, че са осигурени срещу финансовите рискове, произтичащи от тяхната професионална отговорност, то тази държава приема удостоверенията, издадени от застрахователните компании на другите държави-членки, като равностойни на онези, издадени на нейната собствена територия. Такива удостоверения уточняват, че застрахователят се е съобразил със законовите и подзаконови разпоредби, които са в сила в приемащата държава-членка по отношение на условията и обхвата на покриването. Те не могат да бъдат представени по-късно от три месеца след датата на издаването им.“;

5) в член 13, параграф 2, втора алинея, първо тире се заменя със следния текст:

„— да улесни въвеждането на настоящата директива, по-специално чрез приемане и публикуване на становища по въпросите, посочени от Комисията,“;

6) следният параграф се добавя в член 15:

„8.Измененията, направени в списъците на курсове на образование и обучение, изложени в приложения В и Г въз основа на процедурата, определена по-горе, се прилагат незабавно от датата, фиксирана от Комисията.“

Член 3

Директива 77/452/ЕИО се изменя, както следва:

1) (отнася се само за гръцкия вариант);

2) в член 2 думите „изброени в член 3“ се заменят с „изброени в приложението“;

3) член 3 се заличава;

4) Позоваванията на член 3 се считат за позовавания на приложението;

5) (отнася се само за гръцкия вариант);

6) следните членове се добавят:

„Член 23а

Държавите-членки уведомяват Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приемат относно издаването на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива. Комисията публикува подходящо уведомление в Официален вестник на Европейските общности, изброявайки наименованията, възприети от държавите-членки за съответните квалификации на обучаване и, при необходимост, за съответното професионално звание.

Член 23б

Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на държави-членки, чиито дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, не съответстват на наименованията, изброени за тази държава-членка в настоящата директива, дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация, издавани от тези държави-членки и придружени от удостоверение, издадено от компетентните власти или органи. Удостоверението уточнява, че въпросните дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били издадени при завършването на образование и обучение, което съответства на разпоредбите на настоящата директива и се разглеждат от държавата-членка, която ги е издала, като равностойни на онези, чиито наименования са изброени в настоящата директива.

Член 23в

Държавите-членки изследват дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, получени от притежателя извън Европейския съюз в случаите, когато тези дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били признати в дадена държава-членка, както и обучението и/или професионалният опит, получени в дадена държава-членка. Държавата-членка издава решението си в рамките на три месеца от датата, на която молителят е представил молбата си заедно с цялата допълваща документация.

Член 23г

Когато молбата е отхвърлена, държавите-членки надлежно се обосновават за решения по молби за признаване на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива.

Молителите имат право на обжалване пред съдилищата съгласно националното законодателство. Това право на обжалване се прилага също и в случая на липса на решение в рамките на определения период.“;

10) приложения А и Б, включени в приложение II към настоящата директива, се добавят.

Член 7

Директива 78/1026/ЕИО се изменя, както следва:

1) в член 2 думите „в член 3“ се заменят с „в приложението“;

2) член 3 се заличава;

3) позоваванията на член 3 се считат за позовавания на приложението;

4) следните членове се добавят:

Член 8

В член 1, параграф 1 на Директива 78/1027/ЕИО думите „посочено в член 3 на Директива 78/1026/ЕИО“ се заменят с „посочено в приложението към Директива 78/1026/ЕИО“.

„Член 17а

Държавите-членки уведомяват Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приемат относно издаването на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива. Комисията публикува подходящо уведомление в Официален вестник на Европейските общности, изброявайки наименованията, възприети от държавите-членки за съответните квалификации на обучение и, при необходимост, за съответното професионално звание.

Член 17б

Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на държави-членки, чиито дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, не съответстват на наименованията, изброени за тази държава-членка в настоящата директива, дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация, издавани от тези държави-членки и придружени от удостоверение, издадено от компетентните власти или органи. Удостоверението уточнява, че въпросните дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били издадени при завършването на образование и обучение, което съответства на разпоредбите на настоящата директива и се разглеждат от държавата-членка, която ги е издала, като равностойни на онези, чиито наименования са изброени в настоящата директива.

Член 17в

Държавите-членки изследват дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, получени от притежателя извън Европейския съюз в случаите, когато тези дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били признати в дадена държава-членка, както и обучението и/или професионалния опит, получени в дадена държава-членка. Държавата-членка издава решението си в рамките на три месеца от датата, на която молителят е представил молбата си заедно с цялата допълваща документация.

Член 17г

Когато молбата е отхвърлена, държавите-членки надлежно обосновават решенията по молби за признаване на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива.

Молителите имат право на обжалване пред съдилищата съгласно националното законодателство. Това право на обжалване се прилага също и в случая на липса на решение в рамките на определения период.“;

5) приложението, включено в приложение III към настоящата директива, се добавя.

Член 9

Директива 80/154/ЕИО се изменя, както следва:

1) в член 2, параграф 1, думите „изброени в член 3“ се заменят с „изброени в приложението“;

2) в член 2, параграф 1, четвърто и пето тире, думите „посочено в член 3 на Директива 77/452/ЕИО“ се заменят с „посочено в приложението към Директива 77/452/ЕИО“;

3) член 3 се заличава;

4) позоваванията на член 3 се считат за позовавания на приложението;

5) следните членове се добавят:

Член 10

Директива 80/155/ЕИО се изменя, както следва:

1) в член 1, параграф 1, думите „посочено в член 3“ се заменят с „посочено в приложението“;

2. В член 1, параграф 2, второ тире, думите „посочено в член 3 на Директива 77/452/ЕИО“ се заменят с „посочено в приложението към Директива 77/452/ЕИО“.

„Член 19а

Държавите-членки уведомяват Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приемат относно издаването на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива. Комисията публикува подходящо уведомление в Официален вестник на Европейските общности, изброявайки наименованията, възприети от държавите-членки за съответните квалификации на обучение и, при необходимост, за съответното професионално звание.

Член 19б

Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на държави-членки, чиито дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, не съответстват на наименованията, изброени за тази държава-членка в настоящата директива, дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация, издавани от тези държави-членки и придружени от удостоверение, издадено от компетентните власти или органи. Удостоверението уточнява, че въпросните дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били издадени при завършването на образование и обучение, което съответства на разпоредбите на настоящата директива и се разглеждат от държавата-членка, която ги е издала, като равностойни на онези, чиито наименования са изброени в настоящата директива.

Член 19в

Държавите-членки изследват дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, получени от притежателя извън Европейския съюз в случаите, когато тези дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били признати в дадена държава-членка, както и обучението и/или професионалния опит, получени в дадена държава-членка. Държавата-членка издава решението си в рамките на три месеца от датата, на която молителят е представил молбата си заедно с цялата допълваща документация.

Член 19г

Когато молбата е отхвърлена, държавите-членки надлежно обосновават решенията по молби за признаване на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива.

Молителите имат право на обжалване пред съдилищата съгласно националното законодателство. Това право на обжалване се прилага също и в случая на липса на решение в рамките на определения период.“;

6) приложението, включено в приложение IV към настоящата директива, се добавя.

„Член 6

Държавите-членки изследват дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, получени от притежателя извън Европейския съюз в случаите, когато тези дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били признати в дадена държава-членка, както и обучението и/или професионалния опит, получени в дадена държава-членка. Държавата-членка издава решението си в рамките на три месеца от датата, на която молителят е представил молбата си заедно с цялата допълваща документация.

Член 6а

Когато молбата е отхвърлена, държавите-членки надлежно обосновават решенията по молби за признаване на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива.

Молителите имат право на обжалване пред съдилищата съгласно националното законодателство. Това право на обжалване се прилага също и в случая на липса на решение в рамките на определения период.“;

2) член 15 се заличава.

3) в член 24, параграф 1, думите „съгласно членове 17 и 18“ се заменят със „съгласно членове 17 и 18 в случая на установяване и съгласно член 22 в случая на предоставяне на услуги“.

Член 11

Директива 85/384/ЕИО се изменя, както следва:

1) следните членове се добавят:

Член 12

В член 2 на Директива 85/432/ЕИО се добавя следната точка:

„6. Като преходна мярка и чрез дерогация от параграфи 3 и 5 Италия, чиито законови, подзаконови и административни разпоредби са предвиждали обучение, което не е било изцяло приведено в съответствие с изискванията за обучение, посочени в настоящия член в срока, предвиден в член 5, може да продължи да прилага тези разпоредби по отношение на лица, които са започнали обучението си по фармация преди 1 ноември 1993 г. и са го завършили преди 1 ноември 2003 г.

На всяка приемаща държава-членка е разрешено да изисква от притежателите на дипломи, удостоверения или други документи за официална квалификация по фармация, издадени в Италия при завършването на обучение, започнало преди 1 ноември 1993 г. и завършило преди 1 ноември 2003 г, да представят заедно с техните квалификации удостоверение, уточняващо, че поне за три последователни години по време на петте години, предхождащи издаването на удостоверението, те са били заети с една от дейностите, посочени в член 1, параграф 2, доколкото такава дейност е регламентирана в Италия.“

Член 13

Директива 85/433/ЕИО се изменя, както следва:

1) в член 1 думите „посочено в член 4“ се заменят с „посочено в приложението“;

2) член 3 се заличава;

3) член 4 се заличава;

4) позоваванията на член 4 се считат за позовавания на приложението;

5) следните членове се добавят:

„Член 18а

Държавите-членки уведомяват Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приемат относно издаването на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива. Комисията публикува подходящо уведомление в Официален вестник на Европейските общности, изброявайки наименованията, възприети от държавите-членки за съответните квалификации на обучение и, при необходимост, за съответното професионално звание.

Член 18б

Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на държави-членки, чиито дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, не съответстват на наименованията, изброени за тази държава-членка в настоящата директива, дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация, издавани от тези държави-членки и придружени от удостоверение, издадено от компетентните власти или органи. Удостоверението уточнява, че въпросните дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация, са били издадени при завършването на образование и обучение, което съответства на разпоредбите на настоящата директива, и се разглеждат от държавата-членка, която ги е издала, като равностойни на онези, чиито наименования са изброени в настоящата директива.

Член 18в

Държавите-членки изследват дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, получени от притежателя извън Европейския съюз в случаите, когато тези дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били признати в дадена държава-членка, както и обучението и/или професионалния опит, получени в дадена държава-членка. Държавата-членка издава решението си в рамките на три месеца от датата, на която молителят е представил молбата си заедно с цялата допълваща документация.

Член 18г

Когато молбата е отхвърлена, държавите-членки надлежно се обосновават за решения по молби за признаване на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива.

Молителите имат право на обжалване пред съдилищата съгласно националното законодателство. Това право на обжалване се прилага също и в случая на неуспех да се вземе решение в рамките на определения период.“;

6) приложението, включено в приложение V към настоящата директива, се добавя.

„Член 4

Всяка държава-членка, в която съществуват законови, подзаконови и административни разпоредби в тази област, признава дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация по специализирана медицина, издадени на граждани на държави-членки от другите държави-членки в съответствие с членове 24, 25, 26 и 29 и които са изброени в приложения Б и В, като придава на такива квалификации на своята територия същата стойност като на онези, които държавата-членка сама издава.“;

5) член 5 се заменя със следния текст:

„Член 5

Дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация, посочени в член 4, са онези, които, издадени от компетентните власти или органи и изброени в приложение Б, съответстват за целите на въпросното специализирано обучение на квалификациите, изброени в приложение В, що се отнася до онези държави-членки, където такова обучение съществува.“;

6) заглавието на глава III и членове 6 и 7 се заличават;

7) в член 8:

а) следната алинея се добавя в параграф 2:

„Той взима предвид също техния професионален опит, допълнително обучение и продължаващо обучение по медицина.“;

б) параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.Компетентните власти или органи на приемащата държава-членка, след като оценят съдържанието и продължителността на обучението на съответното лице въз основа на представените дипломи, удостоверения или други документи за официална квалификация и като вземат предвид неговия професионален опит, допълнително обучение и продължаващо обучение по медицина, го уведомяват за периода на изискваното допълнително обучение и за областите, които да бъдат обхванати от него.“;

в) следният параграф се добавя:

„4.Държавата-членка произнася решението си в рамките на четири месеца от датата, на която молителят е представил молбата си заедно с цялата допълваща документация.“;

8) в член 9 се добавя следният параграф:

„2а.Държавите-членки признават документите за официална квалификация по специализирана медицина, издадени в Испания на лекари, които са завършили специализирано обучение преди 1 януари 1995 г., което не съответства на формалните изисквания за обучение, предвидени в членове от 24 до 27, ако документите са придружени от удостоверение, издадено от компетентните испански власти, удостоверяващо факта, че съответното лице е издържало успешно изпит за специфична професионална правоспособност, организиран в контекста на специалните регламентиращи мерки, съдържащи се в Кралски указ 1497/99, с цел да се провери дали съответното лице има равнище на познания и правоспособност, сравнимо с това на лекарите, притежаващи квалификация на лекар-специалист, които в случая на Испания са посочени в член 5, параграф 3, и в член 7, параграф 2.“;

9) следният параграф се добавя в член 23:

„6.Продължаващото обучение гарантира в съответствие с договореностите, присъщи за всяка държава-членка, че лицата, които са завършили образованието си, могат да следят развитието на медицината.“;

10) в член 24, параграф 1, буква а) се заменя със следния текст:

„а) това предполага успешното завършване на шест учебни години в рамките на курса на обучение, посочен в член 23, през които са били придобити подходящи познания по обща медицина;“;

11) членове 26 и 27 се заменят със следния текст:

Член 14

Директива 93/16/ЕИО се изменя, както следва:

1) в член 2 думите „изброени в член 3“ се заменят с „изброени в приложение А“;

2) член 3 се заличава;

3) заглавието на глава II се заменя със следния текст:

„Член 26

Държавите-членки, в които съществуват законови, подзаконови и административни разпоредби в тази област, следят минималното времетраене на специализираните курсове на обучение да не бъде по-кратко от продължителността на курса, посочена в приложение В по отношение на всеки курс на обучение. Такава минимална продължителност на курса се променя съгласно процедурата, предвидена в член 44а, параграф 3.“;

12) член 30 се заменя със следния текст:

„Член 30

Всяка държава-членка, която освобождава от пълното обучение, посочено в член 23, в рамките на своята територия, въвежда специално обучение по обща медицина, отговарящо поне на строгите изисквания като онези, предвидени в членове 31 и 32, така че първите дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация, издадени при завършването на курса, да са издадени не по-късно от 1 януари 2006 г.“;

13) член 31, параграф 1, буква б) се заменя със следния текст:

„б) то е дълготраен редовен курс от поне три години и се контролира от компетентните власти или органи.“;

14) член 31, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.Когато курсът на обучение, посочен в член 23, включва практическо обучение, проведено в акредитирана болница или клиника, разполагаща с подходящо оборудване и обслужване по обща медицина, или в акредитирана практика по обща медицина, или в акредитиран център за първична медицинска помощ, продължителността на това обучение за максимум една година може да бъде включена в периода, предвиден в параграф 1, буква б). Тази възможност съществува само в държавите-членки, в които на 1 януари 2001 г. продължителността на специализираното обучение по обща медицина е две години.

Ако Комисията установи, когато настоящият параграф се приложи, че възникват големи трудности за дадена държава-членка по отношение на равнището на обучение, посочено в параграф 1, буква б), тя взима предвид становището на Комитета на висшите служители за обществено здравеопазване, учреден с Решение 75/365/ЕИО на Съвета (21) и уведомява Европейския парламент и Съвета за това. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета, при необходимост, предложения, пряко насочени към по-добро съгласуване на продължителността на специализираното обучение по обща медицина.

15) в член 34, параграф 1, второ тире, „60 %“ се заменят с „50 %“;

16) позоваванията на членове 3, 6, 7 и 27 се считат като позовавания съответно на приложение А, на член 4, на член 5 и на член 26;

17) следните членове се добавят:

„Член 42а

Държавите-членки уведомяват Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приемат относно издаването на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива. Комисията публикува подходящо уведомление в Официален вестник на Европейските общности, изброявайки наименованията, възприети от държавите-членки за съответните квалификации на обучение и, при необходимост, за съответното професионално звание.

Член 42б

Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на държави-членки, чиито дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, не съответстват на наименованията, изброени за тази държава-членка в настоящата директива, дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация, издавани от тези държави-членки и придружени от удостоверение, издадено от компетентните власти или органи. Удостоверението уточнява, че въпросните дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били издадени при завършването на образование и обучение, които съответстват на разпоредбите на настоящата директива и се разглеждат от държавата-членка, която ги е издала, като равностойни на онези, чиито наименования са изброени в настоящата директива.

Член 42в

Държавите-членки изследват дипломите, удостоверенията и другите документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива, получени от притежателя извън Европейския съюз, в случаите, когато тези дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация са били признати в дадена държава-членка, както и обучението и/или професионалния опит, получени в дадена държава-членка. Държавата-членка издава решението си в рамките на три месеца от датата, на която молителят е представил молбата си заедно с цялата допълваща документация.

Член 42г

Когато молбата е отхвърлена, държавите-членки надлежно обосновават решенията по молби за признаване на дипломи, удостоверения и други документи за официална квалификация в областта, уредена от настоящата директива.

Молителите имат право на обжалване пред съдилищата съгласно националното законодателство. Това право на обжалване се прилага също и в случая на липса на решение в рамките на определения период.“;

18) член 44а се изменя, както следва:

а) в параграф 1 думите „в процедурите“ се заменят с думите „в процедурата“;

б) параграф 2 се заличава;

19) приложения A, Б и В, включени в приложение VI към настоящата директива, се добавят.

Член 15

Не по-късно от 1 януари 2008 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на член 1, точки 1 и 2 в държавите-членки.

След като предприеме всички необходими изслушвания, Комисията представя заключенията си във връзка с всички промени в съществуващата уредба в член 1, точки 1 и 2. Ако е необходимо, Комисията представя също и предложения за усъвършенстване на съществуващата уредба.

Член 16

1.Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на позоваване се определят от държавите-членки.

2.Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 17

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 18

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 14 май 2001 година.

1. Diploma gegradueerde verpleger/verpleegster

— Diplôme d'infirmier(ère) gradué(e)

— Diplom eines (einer) graduierten Krankenpflegers (-pflegerin)

2. Diploma in de ziekenhuisverpleegkunde

— Brevet d'infirmier(ère) hospitalier(ère)

— Brevet eines (einer) Krankenpflegers (-pflegerin)

3. Brevet van verpleegassistent(e)

— Brevet d'hospitalier(ère)

— Brevet einer Pflegeassistentin

1. De erkende opleidingsinstituten/les établissements d'enseignement reconnus/die anerkannten Ausbildungsanstalten

2. De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/le Jury compétent d'enseignement de la Communauté française/die zuständigen „Prüfungsausschüsse der Deutschsprachigen Gemeinschaft“

1. Πτυχίο Νοσηλευτικής Παν/μιου Αθηνών

2. Πτυχίο Νοσηλευτικής Τεχνολογικών Εκπαιδευτικών Ιδρυματων (Τ.Ε.Ι.)

3. Πτυχιο Αξιωματικών Νοσηλευτικής

4. Πτυχιο Aδελφών Νοσοκόμον πρώην Ανωτέρον Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας

5. Πτυχιο Aδελφών Νοσοκόμον και Επισκεπτριών πρώην Ανωτέρον Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας

6. Πτυχιο Τμήματος Νοσηλευτικής

1. Πανεπιστήμιο Αθηνών

2. Τεχνολογικά Εκπαιδευτικα Ιδρύματα Υπουργειο Εθνικής Παιδειας και Θρησκευμάτων

3. Υπουργειο Εθνικής Άμυνας

4. Υπουργειο Υγειας και Πρόνοιας

5. Υπουργειο Υγειας και Πρόνοιας

6. ΚΑΤΕΕ Υπουργειο Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων

1. Diplôme d'Etat d'infirmier(ère)

2. Diplôme d'Etat d'infirmier(ère) délivré en vertu du décret no 99-1147 du 29 décembre 1999

1. Diplôme d'Etat d'infirmier

2. Diplôme d'Etat d'infirmier hospitalier gradué

1. diploma's verpleger A, verpleegster A, verpleegkundige A

2. diploma verpleegkundige MBOV (Middelbare Beroepsopleiding Verpleegkundige)

3. diploma verpleegkundige HBOV (Hogere Beroepsopleiding Verpleegkundige)

4. diploma beroepsonderwijs verpleegkundige - Kwalificatieniveau 4

5. diploma hogere beroepsopleiding verpleegkundige - Kwalificatieniveau 5

1. Door een van overheidswege benoemde examencommissie

2. Door een van overheidswege benoemde examencommissie

3. Door een van overheidswege benoemde examencommissie

4. Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling

5. Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling

1. Diplom als „Diplomierte Gesundheits- und Krankenschwester/Diplomierter Gesundheits- und Krankenpfleger“

2. Diplom als „Diplomierte Krankenschwester/Diplomierter Krankenpfleger“

1. Schule für allgemeine Gesundheits- und Krankenpflege

2. Allgemeine Krankenpflegeschule

1. Diploma do curso de enfermagem geral

2. Diploma/carta de curso de bacharelato em enfermagem

3. Carta de curso de licenciatura em enfermagem

1. Escolas de Enfermagem

2. Escolas Superiores de Enfermagem

3. Escolas Superiores de Enfermagem; Escolas Superiores de Saúde

1. Sairaanhoitajan tutkinto / sjukskötarexamen

2. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulututkinto, sairaanhoitaja (AMK) / yrkeshögskole-examen inom hälsovård och det sociala området, sjukskötare (YH)

1. Terveydenhuolto-oppilaitokset / hälsovårdsläroanstalter

2. Ammattikorkeakoulut / yrkeshögskolor

— Diploma van tandarts

— Diplôme de licencié en science dentaire

1. De universiteiten/les universités

2. De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/le Jury compétent d'enseignement de la Communauté française

1. Helsingin yliopisto / Helsingfors universitet

2. Oulun yliopisto

3. Turun yliopisto

1) Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση

2) Νομαρχία

1. Helsingin yliopisto / Helsingfors universitet

2. Oulun yliopisto

3. Turun yliopisto

1) Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση

2) Νομαρχία

1. Helsingin yliopisto / Helsingfors universitet

2. Oulun yliopisto

3. Turun yliopisto

— Diploma van dierenarts

— Diplôme de docteur en médecine vétérinaire

1. De universiteiten/les universités

2. De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/le Jury compétent d'enseignement de la Communauté française

1. Diploma of Bachelor in/of Veterinary Medicine (MVB)

2. Diploma of Membership of the Royal College of Veterinary Surgeons (MRCVS)

1. Diplom-Tierarzt

2. Magister medicinae veterinariae

1. Doktor der Veterinärmedizin

2. Doctor medicinae veterinariae

3. Fachtierarzt

1. Bachelor of Veterinary Science (BVSc)

2. Bachelor of Veterinary Science (BVSc)

3. Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMB)

4. Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM & S)

5. Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM & S)

6. Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMed)

1. University of Bristol

2. University of Liverpool

3. University of Cambridge

4. University of Edinburgh

5. University of Glasgow

6. University of London“

— Diploma van vroedvrouw/

— Diplôme d'accoucheuse

1. De erkende opleidingsinstituten/les établissements d'enseignement

2. De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/le Jury compétent d'enseignement de la Communauté française

1. Πτυχίο Τμήματος Μαιευτικής Τεχνολογικών Εκπαιδευτικών Ιδυμάτων (Τ.Ε.Ι.)

2. Πτυχίο του Τμήματος Μαιών της Ανωτέρας Σχολής Στελεχών Υγείας και Κοινων. Πρόνοιας (ΚΑΤΕΕ)

3. Πτυχίο Μαίας Ανωτέρας Σχολής Μαιών

1. Τεχνολογικά Εκπαιδευτικά Ιδρύματα (Τ.Ε.Ι.)

2. ΚΑΤΕΕ Υπουργείου Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων

3. Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας

1. Diploma de enfermeiro especialista em enfermagem de saúde materna e obstétrica

2. Diploma/carta de curso de estudos superiores especializados em enfermagem de saúde materna e obstétrica

3. Diploma (do curso de pós-licenciatura) de especialização em enfermagem de saúde materna e obstétrica

1. Ecolas de Enfermagem

2. Escolas Superiores de Enfermagem

3. Escolas Superiores de Enfermagem; Escolas Superiores de Saúde

1. Kätilön tutkinto / barnmorskeexamen

2. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulututkinto, kätilö (AMK) / yrkeshögskoleexamen inom hälsovård och det sociala området, barnmorska (YH)

1. Terveydenhuolto-oppilaitokset / hälsovårdsläroanstalter

2. Ammattikorkeakoulut / yrkeshögskolor

— Diploma van apotheker

— Diplôme de pharmacien

1. De universiteiten / les universités

2. De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap / le Jury compétent d'enseignement de la Communauté française

1. Helsingin yliopisto / Helsingfors universitet

2. Kuopion yliopisto

— Diploma van arts

— Diplôme de docteur en médecine

1. De universiteiten/les universités

2. De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap/le Jury compétent d'enseignement de la Communauté française

1. Autorisation som læge, udstedt af Sundhedsstyrelsen og

2. Tilladelse til selvstændigt virke som læge (dokumentation for gennemført praktisk uddannelse), udstedt af Sundhedsstyrelsen

1. Zeugnis über die Ärztliche Prüfung

2. Zeugnis über die Ärztliche Staatsprüfung und Zeugnis über die Vorbereitungszeit als Medizinalassistent, soweit diese nach den deutschen Rechtsvorschriften noch für den Abschluss der ärztlichen Ausbildung vorgesehen war

1. Bescheinigung über die Ableistung der Tätigkeit als Arzt im Praktikum

2. — 1) Iατρική Σχολή Πανεπιστημίου

2) Σχολή Επιστημών Υγείας, Τμήμα Iατρικής Πανεπιστημίου

1. Urkunde über die Verleihung des akademischen Grades Doktor der gesamten Heilkunde (bzw. Doctor medicinae universae, Dr.med.univ.)

2. Diplom über die spezifische Ausbildung zum Arzt für Allgemeinmedizin bzw. Facharztdiplom

1. Medizinische Fakultät einer Universität

2. Österreichische Ärztekammer

1. Helsingin yliopisto / Helsingfors universitet

2. Kuopion yliopisto

3. Oulun yliopisto

4. Tampereen yliopisto

5. Turun yliopisto

1. Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση

2. Νομαρχία

1. Certificat d'études spéciales de médecine

2. Attestation de médecin spécialiste qualifié

3. Certificat d'études spéciales de médecine

4. Diplôme d'études spécialisées ou spécialisation complémentaire qualifiante de médecine

1. 3. 4.

Universités

2. Conseil de l'Ordre des médecins

1. Medisch Specialisten Registratie Commissie (MSRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

2. Sociaal-Geneeskundigen Registratie Commissie van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

3. Huisarts en Verpleeghuisarts Registratie Commissie (HVRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

1. Grau de assistente e/ou

2. Titulo de especialista

1. Ministério da Saúde

2. Ordem dos Médicos

1. Helsingin yliopisto / Helsingfors universitet

2. Kuopion yliopisto

3. Oulun yliopisto

4. Tampereen yliopisto

5. Turun yliopisto

Анестезиология

Обща хирургия

Неврохирургия

Акушерство и гинекология

Обща (вътрешна) медицина

Офталмология

Оториноларингология

Педиатрия

Респираторна медицина

Урология

Ортопедия

Патоанатомия

Неврология

Психиатрия

Диагностична радиология

Лъчетерапия

Клинична биология

Биологична хематология

Микробиология — бактериология

1. Iατρική Βιοπαθολογία

2. Μικροβιολογία

Биохимия

Имунология

Пластична хирургия

Гръдна хирургия

Детска хирургия

Съдова хирургия

Кардиология

Гастроентерология

Ревматология

Обща хематология

Ендокринология

Физиотерапия

Стоматология

Невропсихиатрия

Дермато-венерология

Дерматология

Венерология

Лъчелечение

Тропическа медицина

Детска психиатрия

Гериатрия

Бъбречни болести

Инфекциозни болести

Обществено здравеопазване и социална медицина

Фармакология

Трудова медицина

Алергология

Гастроентерологична хирургия

Нуклеарна медицина

Спешна медицинска помощ

Клинична неврофизиология

Лицево-челюстна хирургия (основно медицинско обучение)

Стоматологична, орална и лицево-челюстна хирургия (основно стоматологично и медицинско обучение)