Член 7

1.Прехвърлителят и приобретателят са длъжни да информират представителите на засегнатите от прехвърлянето работници относно:

— датата или предложената дата на прехвърлянето,

— причините за прехвърлянето,

— правните, икономическите и социалните последици от прехвърлянето по отношение на работниците,

— всички мерки, предвидени във връзка с работниците.

Прехвърлителят е длъжен да предостави информацията на представителите на работниците си своевременно преди извършването на прехвърлителната сделка.

Приобретателят е длъжен да предостави информацията на представителите на работниците си своевременно и във всеки случай преди неговите работници и служители да бъдат пряко засегнати от прехвърлянето по отношение на условията на труд и заетост.

2.Когато прехвърлителят или приобретателят предвижда мерки по отношение на работниците си, той своевременно се консултира с представителите на работниците и служителите относно тези мерки с оглед на постигането на споразумение.

3.Държавите-членки, чиито законови, подзаконови или административни разпоредби предвиждат достъп на представителите на работниците и служителите до арбитраж за мерките по отношение на работниците и служителите, могат да ограничат задълженията съгласно параграфи 1 и 2 до случаите, когато извършеното прехвърляне поражда промени в дейността, за които съществува вероятност да доведат до сериозни неблагоприятни последици за значителна част от работниците.

Информирането и консултирането обхващат като минимум мерките, предвидени по отношение на работниците и служителите.

Информацията се предоставя и консултациите се провеждат в достатъчен срок преди извършването на промените в дейността, посочени в първата алинея.

4.Задълженията по този член се прилагат независимо от обстоятелството дали решението, което води до прехвърляне, е взето от работодателя или от предприятие, контролиращо работодателя.

Когато се разглеждат нарушения на изискванията за информиране и консултиране по настоящата директива, аргументът, че нарушенията се дължат на непредоставяне на информацията от предприятието, което контролира работодателя, не се приема като основателна причина.

5.Държавите-членки могат да ограничат задълженията по параграф 1, 2 и 3 до предприятия или стопански дейности, които с оглед на броя на работниците и служителите отговарят на условията за избор или определяне на колективен представителен орган на работниците и служителите.

6.При липса на представители на работниците и служителите в дадено предприятие или стопанска дейност не по тяхна вина, съответните работници и служители трябва да бъдат предварително информирани относно:

— датата или предложената дата на прехвърлянето;

— причините за прехвърлянето;

— правните, икономическите и социалните последици от прехвърлянето по отношение на работниците и служителите;

— всички мерки, предвидени във връзка с работниците и служителите.