(7) Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст на Икономическата комисия на ООН за Европа от 25 февруари 1991 г., която се отнася както до държавите-членки, така и до други държави, поощрява страните по Конвенцията да прилагат принципите ѝ също и към планове и програми; на втората среща на страните по Конвенцията в София на 26 и 27 февруари 2001 г., бе решено да се изготви юридически задължителен протокол относно стратегическата екологична оценка, който би допълнил съществуващите разпоредби за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, с оглед възможното му приемане от Петата министерска конференция „Околна среда за Европа“ на извънредно заседание на страните по Конвенцията, насрочена за май 2003 г. в Киев, Украйна. Системите за екологична оценка на планове и програми, действащи в рамките на Общността, следва да осигурят провеждането на адекватни трансгранични консултации, когато изпълнението на даден план или програма, изготвени от една държава-членка, има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда на друга държава-членка. Информацията за планове и програми на други държави следва да бъде представена на реципрочна и еквивалентна основа в рамките на подходяща правна рамка между държавите-членки и тези други държави.