Член 1

1.Целта на настоящата директива е да гарантира, че пуснатите на пазара продукти са безопасни.

2.Настоящата директива се прилага за всички продукти, определени в член 2, буква а). Всяка от нейните разпоредби се прилага, доколкото в правото на Общността липсват специални разпоредби със същата цел, които регулират безопасността на тези продукти.

В случаите, когато дадени продукти са предмет на специални изисквания за безопасност, които са наложени от правото на Общността, настоящата директива се прилага само относно въпросите и рисковете или категориите и рисковете, които не са обхванати от тези изисквания. Това означава, че:

а) Член 2, букви б) и в) и членове 3 и 4 не се прилагат за тези продукти, доколкото става въпрос за рисковете или категориите рискове, които са регламентирани от специалните разпоредби.

б) Членове от 5 до 18 се прилагат винаги, освен когато са налице специални разпоредби със същата цел, които регулират въпросите, регламентирани от споменатите членове.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

а) „продукт“ означава всеки продукт, включително във връзка с предоставяне на услуга, който е предназначен за потребителите или е вероятно при разумно предвидими условия да бъде използван от тях, дори когато не е предназначен за същите, и е доставен или направен достъпен, независимо дали това е осъзнато от потребителите, в хода на търговска дейност, и независимо от това дали е нов, използван или обновен. Това определение не се прилага за продукти втора употреба, които са доставени като антични предмети, или за продукти, които трябва да бъдат поправени или обновени, преди да бъдат използвани, при условие че доставчикът ясно уведоми лицето, на което доставя продукта за това;

б) „безопасен продукт“ означава всеки продукт, който при нормални или разумно предвидими условия на употреба, включително продължителност и където е приложимо, вкарване в употреба, изисквания за инсталиране и поддръжка, не представлява какъвто и да е риск или само минималният риск, съвместим с употребата на продукта, който се смята за приемлив и отговарящ на високо ниво на защита на безопасността и здравето на хората, като по-конкретно се вземе предвид следното: i) характеристиките на продукта, включително неговият състав, пакетиране, инструкции за монтиране, и където е приложимо — инструкциите за инсталиране и поддръжка; ii) въздействието върху други продукти, когато може да се предвиди, че продуктът ще се използва с други продукти; iii) представянето на продукта, неговото етикетиране, всички предупреждения и инструкции за неговата употреба и изхвърляне и всяко друго указание или информация по отношение на продукта; iv) категориите потребители, които са изложени на риск, когато използват продукта, по-специално деца и стари хора. Възможността за достигане на по-високи нива на безопасност или наличието на други продукти, които показват по-ниска степен на риск, не е основание даден продукт да се счита за „опасен“.

в) „опасен продукт“ означава всеки продукт, който не отговаря на определението за безопасен продукт в буква б);

г) „сериозен риск“ означава всеки сериозен риск, включително и този, чиито последствия не са незабавни и който изисква бърза намеса от публичните органи;

д) „производител“ означава: i) производителят на продукта, когато седалището му е в Общността, и всяко друго лице, представящо се като производител чрез прикрепяне на своето име, търговска марка или друг отличителен знак, както и лицето, което обновява продукта; ii) представителят на производителя, когато седалището на същия е извън Общността, а когато няма представител в Общността – този, който внася продукта; iii) други професионалисти по веригата на доставяне доколкото техните дейности могат да засегнат безопасността на продукта;

е) „дистрибутор“ означава всеки професионалист по веригата на доставяне, чиято дейност не засяга безопасността на продукта;

ж) „обратно изземване“ означава всяка мярка, целяща възвръщането на опасен продукт, които вече е бил доставен на или направен достъпен за потребителите от производителя или дистрибутора;

з) „изтегляне“ означава всяка мярка, целяща прекратяването на разпространението, излагането и предлагането на продукт, опасен за потребителя.

Член 3

1.Производителите се задължават да пускат на пазара само безопасни продукти.

2.Един продукт се счита за безопасен, що се отнася до въпросите, които са регламентирани от приложимото национално законодателство, когато при липсата на специални разпоредби на Общността, които регулират безопасността на въпросния продукт, продуктът отговаря на специалните правила на националното законодателство на държавата-членка, на чиято територия е пуснат на пазара, като такива правила се създават в съответствие с Договора, и по-специално с членове 28 и 30 от него, и регламентират изискванията за здраве и безопасност, на които продуктът трябва да отговаря, за да бъде пуснат на пазара.

Даден продукт се счита за безопасен, що се касае до рисковете и категориите от рискове, които са регламентирани от приложимите национални стандарти, когато той е в съответствие с доброволните национални стандарти, които транспонират европейските стандарти, позовавания на които са били публикувани от Комисията в Официален вестник на Европейските общности в съответствие с член 4. Държавите-членки публикуват позоваванията на такива национални стандарти.

3.При обстоятелства, различни от посочените в параграф 2, съответствието на даден продукт с общото изискване за безопасност се оценява, като се вземат предвид следните елементи, когато са налице:

а) доброволните национални стандарти, които транспонират съответните европейски стандарти, различни от посочените в параграф 2;

б) стандартите, които са създадени в държавата-членка, където продуктът е пуснат на пазара;

в) препоръките на Комисията, които предвиждат указания за оценка на безопасността на продуктите;

г) правилата на добрата практика за безопасността на продуктите, които важат в съответния сектор;

д) последните постижения на науката и технологиите;

е) разумните очаквания на потребителите относно безопасността.

4.Съответствието на един продукт с критериите, които са създадени, за да гарантират общото изискване за безопасност и в частност с разпоредбите, посочени в параграфи 2 или 3, не изключва предприемането на съответни действия от компетентните органи на държавите-членки за налагане на ограничения на пускането на продукта на пазара, както и същите да изискват неговото изтегляне от пазара или обратно изземване, когато са налице данни, че въпреки съответствието продуктът е опасен.

Член 4

1.За целите на настоящата директива европейските стандарти, които са посочени в член 3, параграф 2, втора алинея, се изработват, както следва:

а) изискванията, които целят да гарантират, че продуктите, които съответстват на тези стандарти, отговарят на общото изискване за безопасност, се определят от Комисията; тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 4;

б) въз основа на тези изисквания Комисията, в съответствие с Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби и правилата относно услугите в областта на информационното общество , сезира европейските органи по стандартизация, за да изработят стандарти, които отговарят на тези изисквания;

в) въз основа на тези правомощия европейските органи по стандартизация приемат стандартите в съответствие с принципите, които се съдържат в общите указания за сътрудничество между тях и Комисията;

г) в рамките на доклада, посочен в член 19, параграф 2, Комисията изготвя на всеки три години доклад до Европейския парламент и до Съвета, за нейните програми за установяване на изискванията и мандатите за стандартизация, предвидени в букви а) и б) по-горе. Този доклад включва по-конкретно анализ на взетите решения относно изискванията и мандатите за стандартизация, посочени в букви а) и б), и относно стандартите, посочени в буква в). Той съдържа също информация за продуктите, за които Комисията възнамерява да изработи въпросните изисквания и въпросните мандати, свързаните с продуктите рискове, които трябва да бъдат взети предвид, и резултатите от всяка подготвителна работа, предприета в тази област.

2.Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности позоваванията на европейските стандарти, които са приети по този начин и са създадени в съответствие с изискванията, посочени в параграф 1.

Ако стандарт, приет от европейските органи по стандартизация преди влизането в сила на настоящата директива, гарантира съответствие с общото изискване за безопасност, Комисията взема решение да публикува позоваване на него в Официален вестник на Европейските общности.

Ако даден стандарт не гарантира съответствие с общото изискване за безопасност, Комисията оттегля позоваването на стандарта изцяло или отчасти.

В случаите, посочени във втора и трета алинея, Комисията решава по своя инициатива или по молба на държава-членка в съответствие с процедурата, предвидена в член 15, параграф 2, дали въпросният стандарт отговаря на общото изискване за безопасност. Комисията взема решение за публикуване или оттегляне, след като се консултира с комитета, създаден съгласно член 5 от Директива 98/34/ЕО. Комисията уведомява държавите-членки за своето решение.

Член 5

1.В рамките на конкретните им дейности производителите осигуряват на потребителите съответната информация, която да им позволи да оценят риска, свойствен на продукт по време на нормалния или разумно предвидимия му период на употреба, когато тези рискове не са явни от самото начало без съответни предупреждения, и да позволи на потребителите да вземат мерки срещу тези рискове.

Наличието на предупреждения не освобождава никого от задължението за спазване на другите изисквания, предвидени в настоящата директива.

В рамките на своите конкретни дейности производителите вземат мерки, които съответстват на характеристиките на продуктите, които те доставят, което им позволява да:

а) се информират за рисковете, които тези продукти могат да представляват;

б) решат да предприемат подходящи действия, включително ако е необходимо да се избегнат тези рискове – изтегляне от пазара, подходящо и ефективно предупреждаване на потребителите или обратно изземване от същите.

Мерките, посочени в трета алинея, включват например:

а) указание посредством продукта или неговата опаковка за идентичността и данните на производителя, справката за продукта, и когато е приложимо – партидата продукти, към която продуктът принадлежи, освен когато е оправдано да не се даде такова указание, и

б) във всички случаи, когато е подходящо, провеждане на тестове на образци от пуснатите на пазара продукти, проучване, и ако е необходимо, водене на регистър за оплаквания и информиране на дистрибуторите за този контрол.

Действия като посочените в трета алинея, буква б) се предприемат на доброволни начала или по молба на компетентните органи в съответствие с член 8, параграф 1, буква е). Обратното изземване на продукт се предприема като последна мярка, когато другите мерки не биха били достатъчни, за да се предотвратят съответните рискове, в случаите, когато производителите считат за необходимо или когато те са задължени да го направят, следвайки мярка, предприета от компетентния орган. Обратното изземване може да бъде осъществено в рамките на правилата на добрата практика, отнасящи се до този въпрос в съответната държава-членка, доколкото съществуват такива правила.

2.От дистрибуторите се изисква да подхождат с дължимата грижа, за да спомогнат да се гарантира съответствие с приложимите изисквания за безопасност, по-конкретно като не доставят продукти, за които знаят или би трябвало да предполагат въз основа на информацията, която имат, и като професионалисти, че продуктите не отговарят на тези изисквания. Нещо повече, в рамките на техните конкретни дейности те вземат участие в надзора на безопасността на продуктите, пуснати на пазара, по-специално чрез подаване на информация за рисковете, свързани с продуктите, поддържане и осигуряване на необходимата документация за проследяване на произхода на продуктите и сътрудничество при действията, предприети от производителите и компетентните органи, за да избегнат рисковете. В рамките на техните конкретни дейности, те вземат мерки, позволяващи им да сътрудничат ефикасно.

3.Когато производителите и дистрибуторите знаят или би следвало да знаят, въз основа на информацията, която имат, и като професионалисти, че продукт, който те са пуснали на пазара, носи рискове за потребителя, които са несъвместими с общото изискване за безопасност, те трябва незабавно да информират компетентните органи на държавите-членки при условията, предвидени в приложение I, давайки подробности по-конкретно за предприетата мярката за избягване на риска за потребителя.

Комисията адаптира конкретните изисквания, които се отнасят до задължението за осигуряване на информация, предвидено в приложение I. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 5.

4.В рамките на техните конкретни дейности производителите и дистрибуторите сътрудничат на компетентните органи по молба на същите при мерки, предприети за избягване на рискове, които произхождат от продукти, които те доставят или са доставили. Процедурите за това сътрудничество, включително процедурите за диалог с производителите и дистрибуторите, засегнати от въпросите, свързани с безопасността на продуктите, се установяват от компетентните органи.

Член 6

1.Държавите-членки гарантират, че производителите и дистрибуторите изпълняват задълженията, предвидени в настоящата директива, така че продуктите, пуснати на пазара, да са безопасни.

2.Държавите-членки създават или определят органи, компетентни да контролират съответствието на продуктите с общите изисквания за безопасност, и предвиждат тези органи да имат и упражняват необходимите правомощия, за да предприемат съответните мерки, възложени им чрез настоящата директива.

3.Държавите-членки определят задачите, правомощията, организацията и мерките по сътрудничество на компетентните органи. Те информират Комисията, а Комисията от своя страна препраща тази информация на другите държави-членки.

Член 7

Държавите-членки установяват правилата за санкциониране, които са приложими при нарушения на националните разпоредби, приети според настоящата директива и предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че правилата ще бъдат спазени. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби до 15 януари 2004 г. и я уведомяват незабавно за всяко изменение, което се отнася до същите.

Член 8

1.За целите на настоящата директива, и по-специално на член 6 от нея, компетентните органи на държавите-членки са упълномощени да предприемат, inter alia, мерките по буква а) и букви от б) до е) по-долу, когато е необходимо:

а) за всеки продукт: i) да организират, дори след като е бил пуснат на пазара като безопасен, подходящи проверки на неговата безопасност, в подходящ мащаб, до крайния етап на употреба или консумация; ii) да изискват всичката необходима информация от засегнатите страни; iii) да вземат образци от продуктите и да ги подлагат на проверки за безопасност;

б) За всеки продукт, който би могъл да води до рискове в определени условия: i) да изискват той да бъде обозначен с подходящи, ясно написани и лесно разбираеми предупреждения на официалните езици на държавата-членка в която продуктът е пуснат на пазара относно рисковете, до които той може да води; ii) да направят неговото предлагане на пазара обект на предварителна регламентация, за да се направи продуктът безопасен;

в) за всеки продукт, който може да води до рискове за определени лица: да наредят те да бъдат предупредени за риска своевременно и в подходяща форма, включително чрез публикуването на специални предупреждения;

г) за всеки продукт, който би могъл да бъде опасен: за периода необходим за различните оценки на безопасността, проверка и контрол, временно да забранят доставката му, предложенията за доставка или излагането му на пазара;

д) за всеки опасен продукт: да забранят предлагането му на пазара и да се въведат съответните мерки, необходими, за да се гарантира, че забраната ще бъде спазена;

е) за всеки опасен продукт, който вече е на пазара: i) да наредят или организират фактическото му и незабавно изтегляне, и да се алармират потребителите за рисковете, които той представлява; ii) да наредят, или координират, или ако е уместно, да организират заедно с производителите и дистрибуторите неговото обратно изземване от потребителите и унищожаването му в подходящи условия.

2.Когато компетентните органи на държавите-членки предприемат мерки като предвидените в параграф 1, и по-специално посочените в букви от г) до е), те действат в съответствие с Договора, по-специално с членове 28 и 30 от него, така че да осъществят мерките по начин, който съответства на сериозността на риска, и отчитат принципа на превантивност.

В този смисъл те насърчават и подпомагат доброволните начинания на производителите и дистрибуторите, в съответствие със задълженията, възложени им от настоящата директива, и по-конкретно в глава III от нея, включително където е приложимо чрез разработване на правила на добрата практика.

Ако е необходимо, компетентните органи на държавите-членки организират или налагат мерките, предвидени в параграф 1, буква е), ако действията, предприети от производителите и дистрибуторите в изпълнение на техните задължения, са незадоволителни или недостатъчни. Обратното изземването на продукт се предприема като последна мярка. То може да бъде изпълнено в рамките на правилата на добрата практика, когато такива правила съществуват по дадения въпрос в съответната държава-членка.

3.В случаи на продукти, представляващи сериозен риск, компетентните органи предприемат с необходимата бързина подходящите мерки, посочени в параграф 1, букви б)—е). Съществуването на сериозен риск се определя от държавите-членки, като се оценяват особеностите на всеки отделен случай и като се отчитат насоките, посочени в точка 8 от приложение II.

4.Мерките, които се вземат от компетентните органи, по настоящия член са адресирани съответно към:

а) производителя;

б) в рамките на техните конкретни дейности, дистрибуторите и в частност страната, отговорна за първия етап на разпространение на националния пазар;

в) всяко друго лице, когато е необходимо, с оглед сътрудничеството при вземането на мерки за избягване на рисковете, които произхождат от даден продукт.

Член 9

1.За да се осигури ефективен надзор на пазара, който цели гарантиране на високо ниво на защита на здравето и безопасността на потребителите, което от своя страна изисква сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки, държавите-членки гарантират, че са установени начини на действие, които ангажират съответни средства и процедури, които по-конкретно могат да включват:

а) създаване, периодично осъвременяване и изпълнение на програмите за надзор по сектори на категориите продукти или рискове, и контрол на надзорните дейности, констатации и резултати;

б) проследяването и осъвременяването на научното и техническо знание относно безопасността на продуктите;

в) периодичен преглед и оценка на функционирането на дейностите по контрол и тяхната ефективност и ако е необходимо - промяна в наличния начин и организация на надзора.

2.Държавите-членки гарантират, че на потребителите и другите заинтересовани страни ще бъде дадена възможност да подават оплаквания до компетентните органи по въпроси относно безопасността на продуктите, надзорните и контролни дейности, и че тези оплаквания ще се разглеждат по съответния ред. Държавите-членки активно информират потребителите и другите заинтересовани страни за процедурите, предвидени за тази цел.

Член 10

1.Комисията съдейства и взема участие в дейността на една европейска мрежа от органи на държавите-членки, компетентни по въпросите на безопасността на продуктите, и по-конкретно това се постига чрез административно сътрудничество.

2.Дейността на тази мрежа се развива координирано с другите съществуващи процедури на Общността, по-специално RAPEX. Целта на тази дейност е да улесни:

а) обмена на информация за оценка на риска, опасни продукти, тестови методи и резултати, последни научни разработки, както и други въпроси отнасящи се до контролните дейности;

б) създаването и изпълнението на общи проекти по надзор и тестване;

в) обмена на опит и най-добрите практики, и сътрудничество в дейностите по обучение,

г) подобреното сътрудничество на ниво Общност по отношение на проследяването, изтеглянето и обратното изземване на опасни продукти.

Член 11

1.Когато държава-членка вземе мерки, които ограничават пускането на пазара на продукти или изискват тяхното изтегляне или обратно изземване – като тези, предвидени в член 8, параграф 1, букви от б) до е), държавата-членка, доколкото не се изисква нотифициране по член 12 или други специални разпоредби на Общността, информира Комисията за мерките, посочвайки причините за тяхното предприемане. Държавата-членка също информира Комисията за всяка промяна или отмяна на такива мерки.

Ако нотифициращата държава-членка счете, че въздействията на риска не излизат или не могат да излязат извън нейната територия, тя нотифицира за съответните мерки, доколкото те съдържат информация, която вероятно ще представлява интерес за държавите-членки от гледна точка на безопасността на продуктите, и в частност, ако тези мерки са взети в отговор на нов риск, който не е бил докладван преди.

В съответствие с процедурата, предвидена в член 15, параграф 3 от настоящата директива, Комисията, като гарантира ефективността и надлежното функциониране на системата, приема указанията по точка 8 на приложение II. Тези указания предлагат съдържанието и стандартната форма на нотификациите, предвидени в настоящия член, и по-конкретно осигуряват точни критерии за определяне на условията, при които нотификацията отговаря на целите на втора алинея.

2.Комисията препраща нотификацията на другите държави-членки, освен ако след проучване въз основа на информацията, която се съдържа в нотификацията, не стигне до заключение че мерките не са в съответствие с правото на Общността. В такъв случай Комисията информира незабавно държавата-членка, която е предприела мярката.

Член 12

1.Когато държава-членка приеме, реши да приеме, препоръча или се съгласи с производители или дистрибутори за мерки или действия, било то по задължение или доброволно, за да предотврати, ограничи или наложи специални условия за възможното предлагане на пазара или употреба в границите на собствената ѝ територия на продукти поради сериозен риск, тя незабавно уведомява Комисията чрез RAPEX. Държавата-членка също информира Комисията незабавно за промяна или отмяна на такава мярка или действие.

Ако нотифициращата държава-членка счете, че въздействията на риска не излизат или не могат да излязат извън нейната територия, тя следва процедурата, предвидена в член 11, вземайки предвид съответните критерии, предложени в указанията по точка 8 от приложение II.

Като се спазват разпоредбите на първата алинея, преди да се вземе решение за предприемане на такива мерки или такова действие, държавите-членки могат да предадат на Комисията всяка информация, която те притежават относно съществуването на сериозен риск.

В случай на сериозен риск те нотифицират Комисията за доброволните мерки по член 5 от настоящата директива, които са предприети от производители и дистрибутори.

2.При получаването на такива нотификации Комисията проверява дали те са в съответствие с настоящия член и с изискванията, приложими за функционирането на RAPEX, като ги предоставя на другите държави-членки, които от своя страна незабавно информират Комисията за всички предприети мерки.

3.Подробните процедури за RAPEX са изложени в приложение II. Те се адаптират от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 5.

4.Достъпът до RAPEX е отворен за кандидатстващи държави, трети държави или международни организации в рамките на споразуменията между Общността и тези държави или международни организации съгласно договореностите постигнати в тези споразумения. Всички такива споразумения се основават на принципа на реципрочност и включват разпоредби за поверителност, които съответстват на тези, които се прилагат в Общността.

Член 13

1.В случай, че Комисията научи за сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите свързан с определени продукти в различни държави-членки, тя може, след консултация с държавите-членки, а при възникване на научни въпроси, които влизат в компетентността на научен комитет на Общността и с научния комитет, компетентен по въпросите на съответния риск, да приеме решение предвид резултата от тези консултации и в съответствие с процедурата по член 15, параграф 2, която изисква държавите-членки да вземат мерки между изброените в член 8, параграф 1, букви от б) до е), ако същевременно:

а) се установи въз основа на предварителни консултации с държавите-членки, че те се разминават значително по подхода, който са приели или предстои да приемат, за да се справят с риска; и

б) рискът, предвид естеството на проблема по безопасността, който произхождат от продукта, не може да бъде преодолян, по начин който съответства на степента на неотложност на случая, и посредством други процедури, предвидени от специалните разпоредби на Общността и приложими за съответните процедури; и

в) рискът може да бъде отстранен ефективно само чрез предприемане на съответни мерки на ниво Общност, за да се гарантира устойчиво и високо ниво на защита на здравето и безопасността на потребителите и нормалното функциониране на вътрешния пазар.

2.Решенията, посочени в параграф 1, са в сила за период не повече от една година, а действието им може да бъде удължено, в рамките на същата процедура, за допълнителни периоди от време, всеки един от които не може да надвишава една година.

Същевременно решения относно специфични, индивидуално определени продукти или групи продукти са валидни без ограничение във времето.

3.Износът от Общността на опасни продукти, които са били предмет на решение, посочено в параграф 1, е забранен освен ако решението постановява друго.

4.Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят решенията, посочени в параграф 1, в рамките на период по-малък от 20 дни освен ако в тези решения не е определен друг период от време.

5.Компетентните органи, които са отговорни за изпълнението на мерките по параграф 1, предоставят на засегнатите страни възможност в рамките на един месец да подадат своите възражения, като съответно информират Комисията.

Член 14

1.Необходимите за прилагането на настоящата директива мерки, които са свързани с въпросите, които са споменати по-долу, се предприемат в съответствие с регулаторната процедура по член 15, параграф 2:

а) мерките, посочени в член 4 относно стандартите, възприети от европейските органи по стандартизация;

б) решенията, посочени в член 13, които изискват държавите-членки да предприемат мерки, както е изброено в член 8, параграф 1, букви от б) до е).

2.Мерките, които са необходими за прилагането на настоящата директива по отношение на всички други въпроси, се предприемат в съответствие със съвещателната процедура по член 15, параграф 3.

Член 15

1.Комисията се подпомага от комитет.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на петнадесет дни.

3.При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

4.При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

5.При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и параграф 5, буква б), и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Сроковете, предвидени в член 5а, параграф 3, буква в), параграф 4, буква б) и параграф 4, буква д) от Решение 1999/468/ЕО, се установяват съответно на два месеца, един месец и два месеца.

Член 16

1.Информацията, с която разполагат органите на държавите-членки или Комисията относно рисковете за здравето и безопасността на потребителите, свързани с определени продукти, по принцип е публична, в съответствие с изискванията за прозрачност, като не се накърняват ограниченията, необходими за дейностите по надзор и разследване. По-специално обществеността има достъп до информацията за идентичността на продукта, естеството на риска и предприетите мерки.

Същевременно държавите-членки и Комисията предприемат необходимите стъпки, за да се гарантира, че към техните служители и агенти са поставени изисквания да не разпространяват информация, получена за целите на настоящата директива, която поради естеството си е защитена от професионалната тайна в случаи, когато това е надлежно оправдано, с изключение на информацията относно безопасността на продуктите, която трябва да бъде направена публична, за да се защитят здравето и безопасността на потребителите, ако обстоятелствата го налагат.

2.Защитата на професионалната тайна не трябва да пречи на подаването на информация на компетентните органи, която е от значение за гарантирането на ефективността на надзора на пазара и дейностите по наблюдение.

Член 17

Настоящата директива не засяга прилагането на Директива 85/374/ЕИО.

Член 18

1.За всяка мярка, предприета на основание на настоящата директива, включваща ограничение за пускането на продукт на пазара или изискваща неговото изтегляне или обратно изземване, трябва да се посочи съответното основание. Засегнатата страна трябва да бъде уведомена веднага, щом като е възможно за предприетата мярка, като ѝ се укажат възможните решения на проблема в рамките на разпоредбите, които са в сила в съответните държави-членки и сроковете за тези решения.

Когато е осъществимо, на засегнатите страни се дава възможност да подадат възраженията си преди предприемането на мярката. Ако това не е направено предварително поради неотложността на мерките, които трябва да бъдат взети, на засегнатите страни се дава своевременно такава възможност, след като мярката е била предприета.

Мерките, които изискват изтеглянето на продукт или неговото обратно изземване, вземат предвид необходимостта за поощряване на дистрибуторите, ползувателите и потребителите да съдействат за прилагането на такива мерки.

2.Държавите-членки гарантират, че всяка мярка, предприета от компетентните органи, която включва ограничения на пускането на продукт на пазара или изискваща изтеглянето му или обратното му изземване, може да бъде обжалвана пред компетентните съдилища.

3.Всяко решение, предприето на основание настоящата директива и включващо ограничения на пускането на продукт на пазара или изискващо неговото изтегляне или обратно изземване не влияе на оценката на отговорността на засегнатата страна по смисъла на вътрешното наказателно право, приложимо за съответния случай.

Член 19

1.Комисията може да представи на комитета, посочен в член 15 всеки въпрос, свързан с прилагането на настоящата директива, и по-конкретно тези, отнасящи се до надзора на пазара и дейностите по наблюдение.

2.На всеки три години след 15 януари 2004 г. Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящата директива до Европейския парламент и Съвета.

Докладът включва по-конкретно информация за безопасност на потребителските продукти, в частност за подобрената проследимост на продуктите, функционирането на наблюдаването на пазара, работата по стандартизация, функционирането на RAPEX и мерките на Общността, предприети на основание член 13. За тази цел Комисията оценява съответните въпроси, в частност начините, системите и практиките, установени в държавите-членки, с оглед изискванията на настоящата директива и останалото законодателство на Общността, свързано с безопасността на продуктите. Държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима помощ и информация за провеждане на оценяванията и подготовката на докладите.

Член 20

Комисията определя нуждите, възможностите и приоритетите за действие на Общността относно безопасността на услугите и внася доклад в Европейския парламент и Съвета преди л януари 2003 г., като същият е придружен от подходящи предложения по тези въпроси.

Член 21

1.Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, считано от 15 януари 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива, или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване си определят от държавите-членки.

2.Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 22

Настоящата директива отменя Директива 92/59/ЕИО от 15 януари 2004 г., без да засяга задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за транспониране и прилагане на цитираната директива, както е посочено в приложение III.

Препратките към Директива 92/59/ЕИО следва да се тълкуват като препратки към настоящата директива и се разглеждат съгласно таблицата на съответствие в приложение IV.

Член 23

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 24

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.