Член 5

1.Даден сорт се счита за различим, когато какъвто и да е произходът — изкуствен или естествен — от първоначалното изменение, от което той произхожда, той е ясно различим по една или повече важни характеристики от който и да е друг сорт, познат в Общността.

Характеристиките на даден сорт трябва да могат да бъдат точно признати и точно описани.

Сорт, познат в Общността, е всеки сорт, който в момента на надлежно внасяне на заявлението за оценка на сорта, е:

— или включен в Общия каталог на сортовете от земеделски или зеленчукови растителни видове, или

— без да е включен в един от тези каталози, е признат или представен за признаване във въпросната държава-членка или в друга държава-членка, или за сертифициране и търговия, или за сертифициране за други страни,

освен ако гореспоменатите условия не са изпълнени във всичките заинтересовани държави-членки, преди да бъде взето решение по заявлението за приемане на сорта за оценяване.

2.Даден сорт се счита за стабилен, ако след последователно размножаване или преразмножаване, или в края на всеки цикъл (когато селекционерът е определил специален цикъл за размножаване или преразмножаване) съответства на описанието на неговите основни характеристики.

3.Даден сорт се счита за достатъчно хомогенен, ако растенията, от които е съставен, с изключение на редки отклонения и предвид отличителните особености на възпроизводствените системи на растенията, са сходни или генетично идентични по отношение съвкупността от характеристики, взети предвид за тази цел.

4.Биологичните и стопански качества на сорта се считат за задоволителни, ако сравнени с други сортове, включени в сортовия каталог на въпросната държава-членка, представляват със своите качества, взети заедно, поне по отношение на добива в даден район, ясно подобрение на отглеждането или на използването на реколтата, или на използването на продуктите, произлезли от дадената култура. Когато са налице други, по-важни характеристики, по-маловажните могат да бъдат пренебрегнати.