Член 16

1.Държавите-членки гарантират, считано от датата на публикуването, посочено в член 17, че посевният материал от сортове, признати в съответствие с настоящата директива или в съответствие с принципите, съответстващи на тези от настоящата директива, не е предмет на каквото и да е търговско ограничение по отношение на сорта.

2.Дадена държава-членка може, ако подаде заявление, за което се прилага процедурата, определена в член 23, параграф 2 или член 23, параграф 3, в случай на генетично модифицирани сортове, да получи разрешение да забрани употребата на сорта на цялата или на част от нейната територия, или да определи подходящи условия за отглеждане на сорта и в случая, предвиден в буква в), условия за използване на продуктите, които произлизат от отглеждането на този сорт:

а) ако се установи, че отглеждането на сорта може да навреди от фитосанитарна гледна точка на отглеждането на други сортове или видове, или

б) ако се установи, че на базата на официалния грунтов контрол, извършен в кандидатстващата държава-членка, при прилагане на член 5, параграф 4, сортът в нито една част от нейната територия не дава резултати, съответстващи на тези, получени от сравним сорт, признат на територията на тази държава-членка, или когато е известно, че поради своята природа или категория сортът не е подходящ за отглеждане в нито една част от нейната територия. Заявлението се подава преди края на третата календарна година, следваща признаването.

в) когато има уважителни доводи, различни от вече посочените или които биха могли да бъдат представени по време на процедурата, посочена в член 10, параграф 2, да се счита, че сортът представлява риск за здравето на хората или за околната среда.