Член 12

1. Признаването на даден сорт е валидно за срок, който изтича в края на десетата календарна година, считано от датата на признаване.

Признаването на сортове от органите на бившата Германска демократична република, извършено преди обединението на Германия, е валидно най-много до края на десетата календарна година от вписването им в сортовата листа на Федерална република Германия в съответствие с член 3, параграф 1.

2. Признаването на сорт може да бъде подновявано на определени периоди, ако той продължава да се произвежда в такъв мащаб, който да оправдава подновяване на признаването, или трябва да се запази с цел опазване на генофонда от растителни видове, или при условие че все още удовлетворява изискванията за различимост, стабилност и хомогенност, или критериите, определени съгласно член 44, параграфи 2 и 3. Освен в случая на генофонда от растителни видове по смисъла на член 44, заявленията за подновяване се подават не по-късно от две години преди изтичането на признаването.

3. Срокът на валидност на признаването се удължава временно до приемане на решение относно съответното заявление за подновяване.

За сортовете, признати преди 1 юли 1972 г. — или по отношение на Дания, Ирландия и Обединеното кралство преди 1 януари 1973 г. — периодът, посочен в параграф 1, първа алинея, може да се удължи в съответствие с процедурата, предвидена в член 46, параграф 2, най-късно до 30 юни 1990 г. за отделни сортове, в случай че са предприети официални мерки в Общността преди 1 юли 1982 г., за да се гарантира, че са спазени условията за подновяване на признаването или първоначално признаване на сортовете, произтичащо от тях.

По отношение на Гърция, Испания и Португалия датата, на която изтича срокът на валидност за някои сортове, признати от същите държави преди 1 януари 1986 г., може по молба на същите държави-членки да се определи също на 30 юни 1990 г. в съответствие с процедурата по член 46, параграф 2, като съответните сортове могат да бъдат включени в официалните мерки, посочени във втората алинея.