„Член 7

1.В зависимост от резултатите на първоначалната оценка на риска и за да се осигури спазването на граничната стойност, предвидена в член 8, измерването на съдържанието на азбестови влакна във въздуха на работното място се извършва редовно.

2.Вземането на проби трябва да бъде представително за персоналната експозиция на работника на прах, получен от азбест или от материали, съдържащи азбест.

3.Вземането на проби се извършва след консултации с работниците и/или техните представители в предприятията.

4.Вземането на проби се извършва от персонал с подходяща квалификация. Взетите проби трябва да бъдат впоследствие анализирани в съответствие с параграф 6 в лаборатории, оборудвани за преброяване на влакна.

5.Продължителността на вземането на проби трябва да бъде такава, че да бъде установена представителната експозиция за осемчасов референтен период (една смяна) посредством измервания или средно претеглени за време изчисления.

6.Преброяването на влакната се извършва, където е възможно, посредством PCM (фазов контрастен микроскоп) в съответствие с метода, препоръчан през 1997 г. от СЗО (Световната здравна организация) (11) или някой друг метод, даващ равностойни резултати.

За целите на измерването на съдържанието на азбест във въздуха, както се посочва в първата алинея, само влакна с дължина по-голяма от пет микрометра, ширина по-малка от три микрометра и съотношение между дължината/ширината по-голямо от 3:1 се вземат предвид.

8. Член 8 се заменя със следното: