Член 1

Приложно поле и процедура

1.Плащания на лихви и роялти в държава-членка се освобождават от всякакви данъци, налагани върху такива плащания в тази държава, независимо дали се събират чрез удържането им при източника или чрез определянето им на базата на данъчни декларации, при условие че бенефициерът на лихвите или роялтите е дружество от друга държава-членка или е място на стопанска дейност в друга държава-членка на дружество от държава-членка.

2.Плащане, направено от дружество на държава-членка или от място на стопанска дейност в друга държава-членка, се счита за възникнало в тази държава-членка, наричана по-долу „държава източник“.

3.Място на стопанска дейност се третира като платец на лихви или роялти, само доколкото тези плащания представляват данъчно признат разход за мястото на стопанска дейност в държавата-членка, в която то се намира.

4.Дружество от държава-членка се третира като бенефициер на плащанията на лихви или роялти, само ако получава тези плащания в своя полза, а не като посредник, като например представител, фидуциарен собственик или пълномощник, за друго лице.

5.Място на стопанска дейност се третира като бенефициер на лихви или роялти в следните случаи:

а) ако вземането по дълг, правото или използването на информация, по отношение на които възникват плащания на лихви или роялти, са ефективно свързани с това място на стопанска дейност; и

б) ако плащанията на лихви или роялти представляват доход, по отношение на който това място на стопанска дейност се облага в държавата-членка, в която се намира, с някои от данъците, посочени в член 3, буква а), iii), или в Белгия — с „impôt des non-résidents/belasting der niet-verblijfhouders“, или в Испания — с „Impuesto sobre la Renta de no Residentes“, или с данък, който е идентичен, или който по същество е подобен, и който се налага след датата на влизане в сила на настоящата директива в допълнение към или вместо тези съществуващи данъци.

6.Когато място на стопанска дейност на дружество от държава-членка се третира като платец или като бенефициер на лихви или роялти, никоя друга част от дружеството не се третира като платец или бенефициер на тези лихви или роялти за целите на настоящия член.

7.Този член се прилага само ако дружеството, което е платец, или дружеството, чието място на стопанска дейност се третира като платец, на лихви или роялти, е свързано дружество на дружеството, което е бенефициер, или чието място на стопанска дейност се третира като бенефициер на тези лихви или роялти.

8.Този член не се прилага, когато лихвите или роялтите се плащат от или на място на стопанска дейност на дружество от държава-членка, което се намира в трета страна, и дейност на дружеството се извършва изцяло или частично чрез това място на стопанска дейност.

9.Нищо в настоящия член не препятства една държава-членка да вземе под внимание, при прилагане на данъчните си закони, лихвите и роялтите, получени от нейни дружества, от места на стопанска дейност на нейни дружества или от места на стопанска дейност, които се намират в тази държава-членка.

10.Една държава-членка има възможност да не прилага настоящата директива спрямо дружество от друга държава-членка или място на стопанска дейност на дружество от друга държава-членка, когато условията, определени в член 3, буква б), не са били изпълнявани в продължение на две години непрекъснато.

11.Държавата източник може да изисква изпълнението на изискванията, предвидени в настоящия член и в член 3, да бъде доказано с удостоверение в момента на плащането на лихвите или роялтите. Ако изпълнението на изискванията, предвидени в настоящия член, не бъде удостоверено в момента на плащането, държавата-членка е свободна да иска удържане на данък при източника.

12.Държавата източник може да постави като условие за освобождаване от данъци съгласно настоящата директива това, че тя е издала решение, което понастоящем разрешава освобождаване след удостоверяване на изпълнението на условията, предвидени в настоящия член и член 3. Решение за освобождаване от данъци се издава в срок най-късно до три месеца след удостоверяването, и след като такава допълнителна информация, която държавата източник може да поиска, бъде предоставена. Решението е валидно за срок най-малко една година след издаването му.

13.За целите на параграфи 11 и 12 удостоверението, което трябва да бъде представено във връзка с всеки договор за плащане, е валидно за период най-малко една година, но не повече от три години от датата на издаване и съдържа следната информация:

а) доказателство за седалището за данъчни цели на дружеството получател и, когато е необходимо, за съществуването на място на стопанска дейност, удостоверено от данъчния орган на държавата-членка, в която дружеството получател се е установило за данъчни цели, или в която се намира мястото на стопанска дейност;

б) удостоверение за качеството на бенефициер в лицето на дружеството получател, съгласно параграф 4, или наличието на условия, съгласно параграф 5, когато място на стопанска дейност е получателят на плащането;

в) за дружеството получател изпълнение на изискванията съгласно член 3, буква а), iii);

г) минимално участие или критерий за минимално участие с право на глас съгласно член 3, буква б);

д) периодът, в който участието по буква г) е съществувало.

Освен това държавите-членки могат да изискват посочване на правното основание за плащанията съгласно договора (например договор за заем или лицензионен договор).

14.Ако изискванията за освобождаване не бъдат изпълнени, дружеството получател или мястото на стопанска дейност незабавно информират дружеството платец или мястото на стопанска дейност и, ако държавата източник изисква това — компетентния орган на тази държава.

15.Ако на дружеството платец или на мястото на стопанска дейност е удържан данък при източника, от който трябва да бъдат освободени съгласно настоящия член, може да бъде отправено искане за връщане на този данък при източника. Държавата-членка може да изисква информацията, определена в параграф 13. Заявлението за връщане трябва да се представи в определения срок. Този срок е най-малко две години от датата на плащане на лихвата и роялтите.

16.Държавата източник връща надвзетия при източника данък в срок от една година след надлежно получаване на заявлението и на такава допълнителна информация, каквато би сметнала за разумно да поиска. Ако данъкът, удържан при източника, не бъде върнат в този срок, дружеството получател или мястото на стопанска дейност имат право, след изтичането му, на лихва върху данъка с процент, съответстваща на основния лихвен процент, който се прилага в подобни случаи съгласно местното законодателство на държавата източник.