Член 28
Възникващи и изолирани пазари
1.Държавите-членки, които не са директно свързани с взаимосвързаната система на никоя друга държава-членка и имат само един основен външен доставчик, могат да не спазват членове 4, 9, 23 и/или 24 от настоящата директива. Предприятие за доставка, което има пазарен дял над 75 %, се смята за основен доставчик. Дерогацията автоматично изтича от момента, когато поне едно от тези условия вече не е в сила. Всяка подобна дерогация следва да бъде докладвана на Комисията.
2.Държава-членка, която се квалифицира като възникващ пазар, която поради прилагането на настоящата директива би срещнала значителни проблеми, може да не спазва членове 4, 7 и член 8, параграф 1 и 2, членове 9, 11 и член 12, параграф 5, членове 13, 17, 18 и член 23, параграф 1 и/или член 24 на настоящата директива. Дерогацията автоматично изтича от момента, когато държавата-членка вече не се квалифицира като възникващ пазар. Всяка такава дерогация следва да бъде докладвана на Комисията.
3.На датата, когато изтече дерогацията, упомената в параграф 2, дефиницията на привилегировани клиенти следва да доведе до отваряне на пазара, което се равнява най-малко на 33 % от общото годишно потребление на природен газ на националния газов пазар. Две години по-късно, ще се прилага член 23, параграф 1, буква б), а три години по-късно – член 23, параграф 1, буква в). До прилагането на член 23, параграф 1, буква б) държавата-членка, посочена в параграф 2, може да реши да не прилага член 18 по отношение на спомагателни услуги и временни хранилища за регазификационния процес и последващата доставка на природния газ към преносната система.
4.Когато прилагането на настоящата директива би причинило значителни проблеми в ограничена географска зона на държава-членка, най-вече що се касае до развитието на преносната инфраструктура и основната разпределителна инфраструктура, и с оглед на насърчаването на инвестициите, държавата-членка може да подаде молба до Комисията за временна дерогация от членове 4 и 7, член 8, параграфи 1 и 2, членове 9 и 11, член 12, параграф 5, членове 13, 17 и 18, член 23, параграф 1 и/или член 24 за развитие в тази зона.
5.Комисията може да даде дерогацията, посочена в параграф 4, отчитайки, в частност, следните критерии:
— необходимостта от инфраструктурни инвестиции, които няма да са икономически обосновани в конкурентна пазарна среда,
— нивото и перспективите за възвръщаемост на необходимите инвестиции,
— големината и зрелостта на газовата система във въпросната зона,
— перспективите за съответния газов пазар,
— географската площ и характеристиките на въпросната зона или регион, и социално-икономическите и демографските фактори.
а) За газова инфраструктура различна от разпределителна инфраструктура може да се дава дерогация само ако в тази зона не е създадена никаква инфраструктура, или такава е създадена преди по-малко от 10 години. Временната дерогация не може да надвишава 10 години от първата доставка на природен газ в зоната.
б) За разпределителна инфраструктура може да се дава дерогация за срок от време, който не може да надвишава 20 години за разпределителната инфраструктура от първата доставка на природен газ през посочената система в зоната.
6.Люксембург може да се възползва от дерогация от членове 8, параграф 3 и член 9 за срок от пет години, считано от 1 юли 2004 г. Такава дерогация се преразглежда преди края на пет-годишния период и всяко решение да се поднови дерогацията за още пет години се взема в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2. Всяка такава дерогация се нотифицира до Комисията.
7.Комисията информира държавите-членки за молбите, подадени по параграф 4, преди да вземе решение в съответствие с параграф 5, като зачита поверителността. Това решение, както и дерогациите, посочени в параграфи 1 и 2, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.
8.Гърция може да не прилага членове 4, 11, 12, 13, 18, 23 и/или 24 от настоящата директива за географските зони и периодите от време, посочени в издадените лицензии преди 15 март 2002 г. и в съответствие с Директива 98/30/ЕС, за развитието и изключителната експлоатация на разпределителни мрежи в определени географски зони.