Член 25

Регулаторни власти

1.Държавите-членки следва да определят един или повече компетентни органи за регулаторни власти. Тези власти следва да бъдат изцяло независими от интересите на газовата индустрия. Те следва, чрез прилагането на настоящия член, да отговарят поне за осигуряване липса на дискриминация, ефективна конкуренция и ефективно функциониране на пазара, посредством наблюдение в частност на следното:

а) правилата за управление и разпределение на капацитетите за взаимовръзки, съгласувано с регулаторния орган или власти на тези държави-членки, с които има такива взаимовръзки;

б) всякакви механизми за справяне с претоварване на капацитетите в националната газова система;

в) времето, което е нужно на операторите на преносни и разпределителни системи, за да направят присъединявания и ремонти;

г) публикуването на подходяща информация от операторите на преносни и разпределителни системи относно междусистемни връзки, използване на мрежата и разпределение на капацитети на заинтересувани страни, като се вземе предвид нуждата необобщената информация да се третира като поверителна от търговски характер;

д) ефективното отделяне на счетоводни отчети, посочено в член 17, за да се гарантира, че няма кръстосано субсидиране между дейностите по пренос, разпределение, съхранение, LNG и доставка на природен газ;

е) условията за достъп до хранилища, временно хранилище и други спомагателни услуги, както е описано в член 19;

ж) степента, до която операторите на системи за пренос и разпределение изпълняват своите задачи в съответствие с членове 8 и 12;

з) нивото на прозрачност и конкуренция.

Властите, образувани съгласно този член, следва да публикуват годишен доклад за резултата от мониторинговите им дейности, посочени в букви а) до ж).

2.Регулаторните власти следва да отговарят за фиксирането, или одобрението преди влизането им в сила поне на методологиите, които се използват за изчисляването или постановяването на условията за:

а) свързване и достъп до национални мрежи, включително тарифи за пренос и разпределение и условия и тарифи за достъп до съоръжения LNG. Тези тарифи, или методики позволяват да се направят необходимите инвестиции в мрежите и съоръженията LNG по начин, който позволява тези инвестиции да обезпечат жизнеспособността на мрежите и съоръженията LNG;

б) осигуряване на балансиращи услуги.

3.Независимо от параграф 2, държавите-членки може да предвидят регулаторните власти да представят, за официално решение, на съответния орган в държавата-членка тарифите или поне методиките, посочени в този параграф, както и промените в параграф 4. Съответният орган, в такъв случай, има право или да одобри или да отхвърли проекторешението, представено от регулаторната власт.

Тези тарифи или методики или промените им следва да се публикуват заедно с решението за формално одобрение. Всяко официално отхвърляне на проекторешение следва също да бъде публикувано, включително мотивите за него.

4.Регулаторните власти следва да имат власт да изискват от операторите на системи за пренос, LNG и разпределение, ако е необходимо, да променят условията, включително тарифите и методиките, посоченив параграфи 1, 2 и 3, за да се гарантира, че те са разумни и приложени по не-дискриминационен начин.

5.Всяка страна, която има оплакване срещу оператор на система за пренос, LNG или разпределение относно въпросите, посочени в параграфи 1, 2 и 4 и в член 19, може да отнесе оплакването си към регулаторната власт, който действайки като власт по разрешаване на спорове, следва да издаде решение в срок от два месеца след получаване на оплакването. Този период може да бъде удължен с два месеца, ако регулаторните власти се нуждаят от допълнителна информация. Този период може да се удължи със съгласието на внеслия оплакването. Такова решение има обвързваща сила ако и докато не е отменено при обжалване.

6.Всяка страна, която е засегната и има право на иск по отношение на решение относно методологиите, предприети съобразно параграфи 2, 3 и 4 или в случаите, когато регулаторната власт е задължена да се консултира относно предложените методологии може да подаде иска за обжалване, в срок от два месеца или в по-кратък срок, както е предвидено от държавите -членки, след публикуването на решението или на предложението за решение. Този иск няма суспензивен ефект.

7.Държавите-членки следва да предприемат мерки, за да гарантират, че регулаторните власти могат да изпълняват задълженията си, посочени в параграфи 1 до 5 по ефективен и бърз начин.

8.Държавите-членки са длъжни да създадат подходящи и ефективни механизми за регулиране, контрол и прозрачност, за да се избегне злоупотреба с господстващо положение, особено във вреда на потребителите, и всякакво хищническо поведение. Тези механизми следва да вземат предвид разпоредбите на Договора, и по-точно на член 82 от него.

9.Държавите-членки следва да гарантират, че ще бъдат взети съответни мерки, включително административни действия или съдебно преследване съгласно националните им закони, срещу физически или юридически лица, които са отговорни за неспазването на правилата за поверителност, наложени от настоящата директива.

10.В случай на трансгранични спорове, решаващата регулаторна власт ще бъде регулаторната власт, която има юрисдикция по отношение на системния оператор, който отказва използването на или достъпа до системата.

11.Оплакванията, упоменати в параграфи 5 и 6, няма да накърнят упражняването на правото на обжалване според законите на Общността и националното законодателство.

12.Националните регулаторни власти допринасят за развитието на вътрешния пазар и на често състезание като сътрудничат помежду си и с Комисията по прозрачен начин.