Член 23

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3в, параграф 6, член 3г, параграф 3, член 10, параграф 4, член 10а, параграфи 1, 8 и 8а, член 10б, параграф 5, член 12, параграф 3б, член 19, параграф 3, член 22, член 24, параграф 3, член 24а, параграф 1, член 25а, параграф 1, член 28в и член 30й, параграф 1, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 8 април 2018 г.

3. Делегирането на правомощието, посочено в член 3в, параграф 6, член 3г, параграф 3, член 10, параграф 4, член 10а, параграфи 1, 8 и 8а, член 10б, параграф 5, член 12, параграф 3б, член 19, параграф 3, член 22, член 24, параграф 3, член 24а, параграф 1, член 25а, параграф 1, член 28в и член 30й, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (

36 ). 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 3в, параграф 6, член 3г, параграф 3, член 10, параграф 4, член 10а, параграф 1, 8 или 8а, член 10б, параграф 5, член 12, параграф 3б, член 19, параграф 3, член 22, член 24, параграф 3, член 24а, параграф 1, член 25а, параграф 1, член 28в или член 30й, параграф 1, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.