Член 16

Санкции

1. Държавите-членки определят правилата за налагане на санкциите, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези правила. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези правила

►M2 ————— ◄и я уведомяват без забавяне за всякакви последващи изменения, които ги засягат.

2. Държавите членки осигуряват публикуването на имената на операторите, на операторите на въздухоплавателни средства и на корабните дружества, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти по настоящата директива.

3. Държавите-членки гарантират, че от всеки оператор или оператор на въздухоплавателно средство, който до

►M15

30 септември ◄всяка година не върне достатъчно квоти за покриване на своите емисии през предходната година, се търси отговорност чрез налагане на санкция за извънредно количество емисии. Размерът на санкцията за извънредно количество емисии е 100 EUR за всеки тон еквивалент на въглероден диоксид емисии, за който операторът или операторът на въздухоплавателно средство не е върнал квоти. Заплащането на сумата по санкцията за извънредно количество емисии не освобождава оператора от задължението да върне определено количество квоти, равняващо се на това извънредно количество емисии при връщане на квоти за следващата календарна година.

3а. Санкциите, предвидени в параграф 3, се прилагат и по отношение на корабните дружества.

4. Санкцията за извънредно количество емисии по отношение на квотите, издадени от 1 януари 2013 г. нататък, се повишава в съответствие с Европейския индекс на потребителските цени.

5. В случай че оператор на въздухоплавателно средство не изпълни изискванията на настоящата директива и спазването им не е постигнато чрез други мерки за осигуряване на прилагането, администриращата държава-членка може да поиска Комисията да вземе решение за налагане на забрана за експлоатация на съответния оператор на въздухоплавателно средство.

6. Искането, подадено от администриращата държава-членка съгласно параграф 5, включва:

а) доказателства, че операторът на въздухоплавателно средство не е спазил задълженията си по настоящата директива;

б) данни за предприетите от тази държава-членка действия по осигуряване на прилагането;

в) обосновка за налагането на забрана за експлоатация на общностно равнище; и

г) препоръка за обхвата на забраната за експлоатация на общностно равнище, както и други условия, които следва да бъдат приложени.

7. Когато искания като посочените в параграф 5 са адресирани до Комисията, тя информира другите държави-членки чрез техните представители в комитета, посочен в член 23, параграф 1, в съответствие с процедурния правилник на комитета.

8. Приемането на решение вследствие на искане по параграф 5 се предшества, когато е уместно и възможно, от консултации с органите, отговорни за осъществяването на регулаторен надзор върху съответния оператор на въздухоплавателно средство. При възможност консултациите се провеждат съвместно от Комисията и държавите-членки.

9. Когато Комисията разглежда въпроса за приемане на решение вследствие на искане по параграф 5, тя осведомява засегнатия оператор на въздухоплавателно средство за основните факти и съображения, които стоят в основата на такова решение. На засегнатия оператор на въздухоплавателно средство се дава възможност да внесе в Комисията писмени бележки в десетдневен срок от датата, на която са му предоставени тези сведения.

10. По искане на държава-членка Комисията може да приеме решение за налагане на забрана за експлоатация на засегнатия оператор на въздухоплавателно средство, като действа в съответствие с

►M9 процедурата по разглеждане, посочена в член 22а, параграф 2 ◄ .

11. Всяка държава-членка предприема на своя територия мерки за осигуряване на прилагането на решенията, приети съгласно параграф 10. Тя информира Комисията за предприетите от нея мерки за изпълнение на такива решения.

11a.

По отношение на корабно дружество, което не е спазило задълженията за връщане през два или повече последователни отчетни периода и когато спазването им не е постигнато чрез други принудителни мерки, компетентният орган на държавата членка на пристанището на влизане може, след като даде възможност на съответното корабно дружество да представи бележки, да издаде заповед за незабавно напускане на пристанището, която се съобщава на Комисията, Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), другите държави членки и съответната държава на знамето. Вследствие на издаването на такава заповед за незабавно напускане на пристанището всяка държава членка, с изключение на държавата членка, под чието знаме плава корабът, отказва достъп на корабите, за които отговаря съответното корабно дружество, до всички свои пристанища, докато корабното дружество не изпълни своите задължения за връщане в съответствие с член 12. Когато корабът плава под знамето на държава членка и влезе или бъде открит в някое от нейните пристанища, съответната държава членка, след като даде възможност на съответното корабно дружество да представи бележки, задържа кораба, докато корабното дружество не изпълни своите задължения за връщане.

Когато кораб на корабно дружество, посочено в първа алинея, се намира в пристанище на държавата членка, под чието знаме плава корабът, съответната държава членка може, след като даде възможност на съответното корабно дружество да представи бележки, да издаде заповед за задържане на кораба на държавата членка на знамето, докато корабното дружество не изпълни задълженията си за връщане. Тя информира Комисията, ЕАМБ и останалите държави членки за това. В резултат на издаването на такава заповед за задържане на кораба от държавата членка на знамето всяка държава членка предприема същите мерки като тези, които е необходимо да приеме след издаването на заповед за незабавно напускане на пристанището в съответствие с първа алинея, второ изречение.

Настоящият параграф не засяга действието на международните морски правила, приложими в случай на кораби в бедствено положение.

12. Комисията приема актове за изпълнение относно подробни правила във връзка с процедурите, посочени в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 22а, параграф 2.