Член 22
Други разпоредби
1.Държава-членка може да не прилага разпоредбите на член 6, като същевременно съблюдава общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, при условие, че предприема необходимите мерки, за да гарантира, че:
а) никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б), освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва такава работа;
б) никой работник не претърпява вреди от работодателя си за това, че не желае да даде съгласието си за извършване на такава работа;
в) работодателят води актуална документация за всички работници, които извършват такава работа;
г) документацията се предоставя на разположение на компетентните органи, които от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците, могат да забраняват или ограничават възможността за превишаване на максималната седмична продължителност на работно време;
д) по искане на компетентните органи, работодателят им предоставя информация за случаите, в които работниците са дали съгласие да работят средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б).
Преди 23 ноември 2003 г. Съветът, по предложение на Комисията, придружено от доклад за оценка, преразглежда разпоредбите на настоящия член и взема решение какви действия да предприеме.
2.По отношение на прилагането на разпоредбите на член 7, държавите-членки могат да ползват преходен период от не повече от три години, считано от 23 ноември 1996 г. при условие, че през този преходен период:
а) всеки работник ползва триседмичен платен годишен отпуск съобразно определените от националното законодателство и/или практика условия за придобиване на право за ползване и предоставяне на такъв отпуск; и
б) триседмичният период на платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
3.Ако държавите-членки се ползват от възможностите, предвидени в настоящия член, те незабавно информират Комисията за това.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 22.