Член 7

Пребиваване и свобода на движение

1.Лицата, търсещи убежище могат да се движат свободно на територията на държавата-членка, където са приети или в рамките на зоната, която им е определена от тази държава-членка. Определената зона не засяга неотчуждаемата сфера на личния живот и дава достатъчно възможност за движение, за да гарантира достъпа до всички преимущества предвидени от настоящата директива.

2.Държавите-членки могат да определят мястото на пребиваване на лицето, търсещо убежище по съображения за обществен интерес или обществен ред, или, когато са налице условията за това, за нуждите на бързото обработване и ефикасно проследяване на техните молби.

3.Когато това се окаже необходимо, държавите-членки могат да задължат лицето, търсещо убежище да остане в определено място в съответствие с тяхното национално право, например поради правни причини или по съображения за обществен ред.

4.Държавите-членки могат да предвидят, че за да се ползват от материалните условия на приемане, лицата, търсещи убежище трябва да реално да пребивават в определено място, което е посочено от държавите-членки. Тези решения, които могат да имат общ характер, се взимат за всеки случай по отделно и въз основа на националното законодателство.

5.Държавите-членки предвиждат възможността да предоставят на лицата, търсещи убежище временно разрешение да напускат мястото на пребиваване по параграфи 2 и 4, и/или зоната, която им е била определена по параграф 1. Решенията се взимат за всеки случай поотделно, обективно и безпристрастно и те са мотивирани когато са отрицателни.

Лицето, търсещо убежище не трябва да иска разрешение за да се яви пред органите и съдилищата, ако неговото присъствие там е необходимо.

6.Държавите-членки задължават лицето, търсещо убежище да съобщава своя адрес на компетентните органи и да им съобщава всяка промяна на адреса в най-кратък срок.