Член 11

Заетост

1.Държавите-членки определят срок, който започва от датата на подаване на молбата за убежище, през който лицето, търсещо убежище няма достъп до пазара на труда.

2.Ако решението на първа инстанция не е било взето една година след подаването на молбите за убежище, и ако това закъснение не може да бъде вменено във вина на лицето, търсещо убежище, държавите-членки решават при какви условия да бъде предоставен достъп до пазара на труда лицето, търсещо убежище.

3.Достъпът до пазара на труда не се отказва докато продължават процедурите по обжалването, когато жалбата срещу отрицателно решение взето в рамките на редовна процедура има суспендиращо действие, до момента на съобщаването на едно отрицателно решение по жалбата.

4.По съображения свързани с тяхната политика на пазара на труда, държавите-членки могат да предоставят предимство на гражданите на Съюза и на тези от държавите страни по споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на гражданите на трети държави пребиваващи редовно.