Член 21

1.В допълнение към общите разпоредби, които определят възникването на изискуемостта на данъчното задължение и разпоредбите, свързани с плащането, определени с Директива 92/12/ЕИО, сумите при данъчно облагане на енергийни продукти стават дължими при възникване на някое от основанията, посочени в член 2, параграф 3.

2.За целите на настоящата директива, се счита, че думата „производство“ от член 4, буква в) и член 5, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО включва и „добив“, където това е уместно.

3.Потреблението на енергийни продукти в рамките на предприятие, което произвежда такива, не се счита за възникването на изискуемост на данъчно задължение, ако се консумират само енергийни продукти, произведени на място в предприятието. Държавите-членки могат също така да счетат, че потреблението на електроенергия и други енергийни продукти, които не се произвеждат в рамките на дадено предприятие и потреблението на енергийни продукти и електроенергия в рамките на предприятие, произвеждащо горива, които се използват за производство на електроенергия, не поражда изискуемост на данъчно задължение. В случаите когато потреблението не е свързано с производството на енергийни продукти и в частност за двигатели на превозни средства, се счита че такова потребление поражда изискуемост на данъчното задължение.

4.Държавите-членки могат също така да предвидят, че данъкът върху енергийните продукти и електроенергията става изискуем, когато е установено, че дадено условие по отношение на крайното предназначение, посочено в националното законодателство за целите на намалените ставки или освобождаване от заплащане, не е или вече не е изпълнено.

5.За целите на прилагането на членове 5 и 6 от Директива 92/12/ЕИО, електроенергията и природният газ подлежат на облагане с данъци и те стават изискуеми по време на доставката от дистрибутора или редистрибутора. Когато доставката до потребителя се осъществява в държава-членка, в която дистрибуторът или редистрибуторът не са установени, данъкът от тази държава-членка за доставката е изискуем от фирма, която трябва да е регистрирана в държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката. Данъците при всички случаи се налагат и събират в съответствие с процедурите на отделните държави-членки.

Независимо от изложеното в първа алинея, държавите-членки имат право да определят настъпването на изискуемост в случаите, когато техните газопроводи не са свързани с тези на други държави-членки.

Предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди се счита за дистрибутор. Независимо от член 14, параграф 1, буква а), държавите-членки могат да освободят от облагане с данък дребните производители на електроенергия, при условие че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия.

За целите на прилагането на членове 5 и 6 от Директива 92/12/ЕИО, въглищата, кокса и лигнитите подлежат на данъчно облагане и данъкът е изискуем при доставката от фирми, които трябва да са регистрирани да извършват такава дейност от съответните компетентни органи. Тези органи могат да разрешат на производител, търговец, вносител или представител за целите на данъчното облагане да изпълнят данъчните задължения от името на регистрираната фирма. Данъкът се налага и събира в съответствие с процедурите, установени от отделните държави-членки.

6.Държавите-членки не трябва да третират като „производство на енергийни продукти“ следните случаи: а)дейностите, при които се получават малки количества енергийни продукти; б)дейности, при които потребителят на даден енергиен продукт прави възможна повторната му употреба в неговото предприятие, при условие че вече платените данъци за този продукт не са по-малки от размера на данъците, които биха били дължими, ако върху повторно използваният продукт трябва да се наложи повторен данък; в)дейност, при която извън производствено предприятие или склад под данъчен контрол, се използват енергийни продукти заедно с други енергийни продукти или други материали, при условие че: i)данъците върху компонентите вече са заплатени; и ii)платената сума не е по-малка от сумата, която би била изискуема върху тяхната комбинация. Условието от точка i) няма да се прилага, когато комбинацията е освободена от данъци поради употреба за специфични цели.