Член 1
Цел Настоящата директива има за цел да установи рамките за борба срещу дискриминацията, основана на пола по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, с оглед на прилагането в държавите-членки на принципа на равното третиране на мъжете и жените.
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
a) „пряка дискриминация“: ситуация, при която едно лице е третирано поради своя пол по начин, по-неблагоприятен, отколкото този, по който е, е било или би било третирано друго лице при подобни обстоятелства;
б) „непряка дискриминация“: ситуация, при която привидно неутрална разпоредба, критерий или практика могат да бъдат особено неблагоприятни за лица от единия пол спрямо лица от другия пол, освен ако тази разпоредба, критерий или практика имат като обективно основание законова цел и ако средствата за постигане на тази цел са уместни и необходими;
в) „тормоз“: ситуация, при която нежелано поведение, свързано с пола на дадено лице, има за цел или за резултат да накърни достойнството на дадено лице и да го постави в заплашващо, враждебно, унизително, оскърбително или обидно положение;
г) „сексуален тормоз“: ситуация, при която нежелано поведение от сексуално естество, което е изразено физически, словесно или по несловесен начин, има за цел или за резултат да накърни достойнството на дадено лице и да го постави в заплашващо, враждебно, унизително, оскърбително или обидно положение.
Член 3
Приложно поле
1.В рамките на компетенциите, предоставени на Общността, настоящата директива се прилага спрямо всички лица, предоставящи стоки или услуги за населението, независимо от заинтересованото лице, както в частния, така и в обществения сектор, включително и публичните органи, и които се предлагат извън сферата на личния и семейния живот, както и за сделките, които се извършват в тези рамки.
2.Настоящата директива не накърнява личната свобода на избор на договаряща се страна при сделка, стига изборът на договаряща се страна да не е основан на пола на заинтересованото лице.
3.Настоящата директива не се прилага нито за съдържанието на медиите и рекламата, нито за образованието.
4.Настоящата директива не се прилага за въпроси, свързани със заетостта и професията. Настоящата директива не се прилага относно въпроси, свързани със самоосигуряване, доколкото тези въпроси са обхванати в други законодателни актове на Общността.
Член 4
Принцип на равното третиране
1.За целите на настоящата директива принципът на равното третиране на мъжете и жените означава:
а) че не се допуска пряка дискриминация, основана на пола, включително по-неблагоприятно третиране на жената поради бременност и майчинство;
б) че не се допуска непряка дискриминация, основана на пола.
2.Настоящата директива не накърнява по-благоприятни разпоредби относно закрилата на жените при бременност и майчинство.
3.Тормозът и сексуалният тормоз по смисъла на настоящата директива се считат за дискриминация, основана на пола, и следователно са забранени. Отхвърлянето на такова поведение от едно лице или подчиняването му на него не може да се използва като основание за решение, отнасящо се до това лице.
4.Всяко поведение, което принуждава някого да извършва пряка или непряка дискриминация, основана на пола, се счита за дискриминация по смисъла на настоящата директива.
5.Настоящата директива не изключва различно третиране, ако предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете има за основание законосъобразна цел и ако средствата за постигане на тази цел са уместни и необходими.
Член 5
Актюерски фактори
1.Държавите-членки гарантират, че във всички нови договори, сключени след 21 декември 2007 г. най-късно, използването на пола като фактор при изчисляването на премии и обезщетения за целите на осигурителните услуги и свързаните с тях финансови услуги не води до различия по отношение на премиите и престациите.
2.Независимо от параграф 1, държавите-членки могат да решат преди 21 декември 2007 г. да разрешат пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките за осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и точни актюерски и статистически данни. Заинтересованите държави-членки уведомяват Комисията и следят за това да бъдат събирани, публикувани и редовно актуализирани точни данни за използването на пола като определящ актюерски фактор. Тези държави-членки преразглеждат решението си пет години след 21 декември 2007 г., като се съобразяват с доклада на Комисията, посочен в член 16, и представят резултатите от това преразглеждане в Комисията.
3.Във всички случаи разходите, свързани с бременност и майчинство, не водят за осигурените лица до разлики в премиите и престациите.
Държавите-членки могат да отложат въвеждането на необходимите мерки за прилагане на настоящия параграф най-късно до две години след 21 декември 2007 г. В този случай съответните държави-членки незабавно информират Комисията за това.
Член 6
Положителни мерки
С оглед да се осигури пълно равенство между мъжете и жените на практика, принципът на равното третиране не е пречка държава-членка да запази или въведе специфични мерки, които имат за цел да предотвратят или да компенсират вреда, свързана с пола.
Член 7
Минимални изисквания
1.Държавите-членки могат да въведат или да запазят по-благоприятни разпоредби за защита на принципа на равното третиране на мъжете и жените, отколкото предвидените в настоящата директива.
2.Прилагането на настоящата директива в никакъв случай не може да бъде повод за намаляване нивото на защита срещу дискриминацията, предоставено от държавите-членки в сферите, обхванати от настоящата директива.
Член 8
Защита на правата
1.Държавите-членки гарантират съдебни и/или административни процедури, включително — когато те считат за подходящо — помирителни процедури за изпълнение на задълженията, предвидени в настоящата директива, които са приложими за всички лица, които считат, че правата им са били накърнени от неспазване на принципа на равното третиране, дори и след прекратяване на отношенията, при които се предполага, че е била извършена дискриминацията.
2.Държавите-членки въвеждат в националното законодателство мерките, необходими да гарантират действителна и ефективна компенсация или обезщетение съгласно определения от държавите-членки ред по отношение на загубата и причинените щетите като следствие от дискриминация по смисъла на настоящата директива, по начин, възпиращ и пропорционален с претърпяната вреда. Тази компенсация или обезщетение не се ограничава от някакъв максимален таван.
3.Държавите-членки гарантират, че сдруженията, организациите или юридическите лица, които съгласно критериите, определени от националното законодателство, имат законосъобразен интерес да осигуряват спазването на разпоредбите на настоящата директива, да могат от името или в подкрепа на жалбоподателя, или с негово съгласие да образуват всякакво съдебно и/или административно производство, предвидено за спазване на задълженията, произтичащи от настоящата директива.
4.Параграфи 1 и 3 се прилагат съобразно националните разпоредби относно сроковете за подаване на жалби, свързани с принципа на равното третиране.
Член 9
Тежест на доказване
1.Държавите-членки вземат необходимите мерки съгласно националната съдебна система, така че когато дадено лице счита, че правата му са били накърнени от незачитане на принципа на равното третиране, и установи пред съда или пред друг компетентен орган факти, които позволяват да се предположи наличие на пряка или непряка дискриминация, ответникът трябва да докаже, че не е бил нарушен принципът на равното третиране.
2.Параграф 1 не представлява пречка за приемане от държавите-членки на разпоредби относно тежестта на доказване, които са по-благоприятни за жалбоподателите.
3.Параграф 1 не се прилага относно наказателните производства.
4.Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат също така и за всяко производство по силата на член 8, параграф 3.
5.Държавите-членки могат да не приложат параграф 1 относно производства, при които разследването на фактите следва да се извърши от съда или от компетентния орган.
Член 10
Защита срещу преследване
Държавите-членки въвеждат във вътрешната си правна система необходимите мерки за защита на лицата от всяко неблагоприятно третиране или последствие като реакция на жалба или съдебен иск, относно спазването на принципа на равното третиране.
Член 11
Диалог със заинтересованите лица
За да се развива принципът на равното третиране, държавите-членки насърчават диалога със заинтересованите лица, които съгласно националната практика и законодателство имат законен интерес да допринасят за борбата срещу дискриминацията, основана на пола по отношение на достъпа до стоки и услуги, и предоставянето на стоки и услуги.
Член 12
1.Държавите-членки определят един или няколко органа, които имат за задача да развиват, анализират, наблюдават и подкрепят равното третиране на всички лица без дискриминация, основана на пола, и приемат необходимите разпоредби. Тези органи могат да бъдат част от органи, чиято задача е да защитават на национално ниво правата на човека, закрилят правата на личността или да прилагат принципа на равното третиране.
2.Държавите-членки гарантират, че органите, посочени в параграф 1 имат следните компетенции:
a) без да се накърняват правата на жертвите и сдруженията, организациите и останалите юридически лица посочени в член 8, параграф 3, да осигуряват на жертвите дискриминация, независима помощ при започване на производство за дискриминация;
б) да извършват независими проучвания, свързани с проява на дискриминация;
в) да публикуват независими доклади и да изказват препоръки по всички въпроси, свързани с този вид дискриминация.
Член 13
Съобразност
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че принципът на равното третиране е спазван по отношение на достъпа до стоки и услуги, и предоставянето на стоки и услуги в рамките на настоящата директива, и по-специално за това:
а) да бъдат отменени законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които противоречат на равното третиране;
б) да бъдат или да могат да бъдат обявени за нищожни или да бъдат изменени договорните разпоредби, вътрешните правилници на предприятията, както и разпоредбите, уреждащи дейността на сдруженията със стопанска или нестопанска цел, които противоречат на принципа на равното третиране.
Член 14
Наказания
Държавите-членки определят режима на наказанията, приложими за нарушенията на националните разпоредби, приети в приложение на настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Наказанията, които могат да включват изплащането на обезщетение на жертвата, трябва да бъдат действителни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези разпоредби най-късно до 21 декември 2007 г., както и за всяко последващо изменение, свързано с тях, във възможно най-кратък срок.
Член 15
Разпространение на информацията
Държавите-членки следят приетите разпоредби в приложение на настоящата директива, както и тези, които вече са в сила в тази област да бъдат доведени до знанието на заинтересованите лица чрез всички подходящи средства и за цялата територия.
Член 16
Доклади
1.Държавите-членки уведомяват Комисията не по-късно от 21 декември 2009 г. и след тази дата на всеки пет години за всякаква налична информация относно прилагането на настоящата директива.
Комисията изготвя кратък доклад, който включва преглед на действащите практики в държавите-членки относно член 5, във връзка с използването на пола като фактор при изчисляването на премии и обезщетения. Тя внася доклада в Европейския парламент и в Съвета не по-късно от 21 декември 2010 г. При необходимост Комисията прилага към доклада предложения за изменение на настоящата директива.
2.Докладът на Комисията взима предвид гледната точка на заинтересованите лица.
Член 17
Транспониране
1.Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 21 декември 2007 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът позоваване се определят от държавите-членки.
2.Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 18
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 19
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 13 декември 2004 година.