„Член 6

Възстановяване и рециклиране

1.За да се съобразят с целите на настоящата директива, държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки за постигане на следните цели на цялата им територия:

а) не по-късно от 30 юни 2001 г. между минимум 50 % и максимум 65 % от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат оползотворявани или изгаряни в инсинератори с възстановяване на енергията;

б) не по-късно от 31 декември 2008 г. най-малко 60 % от теглото на отпадъците от опаковки трябва да се оползотворява или изгаря в инсинератори с възстановяване на енергията;

в) не по-късно от 30 юни 2001 г. между минимум 25 % и максимум 45 % от теглото на общото количество опаковъчни материали, съдържащи се в отпадъците от опаковки, трябва да бъдат рециклирани до минимум 15 % от теглото на всеки опаковъчен материал;

г) не по-късно от 31 декември 2008 г. между минимум 55 % и максимум 80 % от теглото на отпадъците от опаковки трябва да се рециклира;

д) не по-късно от 31 декември 2008 г. трябва да се постигнат следните минимални цели за рециклиране на материали, които съдържат отпадъци от опаковки:

i) 60 % от теглото на стъклото;

ii) 60 % от теглото на хартията и картона;

iii)

50 % от теглото на металите;

iv) 22,5 % от теглото на пластмасите, предимно съдържащи материали, които обратно се рециклират в пластмаси;

v) 15 % от теглото на дървесината.

2.За отпадъците от опаковки, изнесени извън Общността в съответствие с Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета , Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията , се счита, че са постигнати задълженията и целите съгласно параграф 1, само ако има съществени доказателства, че възстановяването и/или рециклирането става при условия, които са общо казано равностойни на тези, които са предписани от законодателството на Общността по въпроса.

3.Когато е целесъобразно, държавите-членки насърчават възстановяването на енергия, когато се предпочита пред рециклирането на материали от екологични съображения и такива, свързани с икономическата ефективност. Това може да стане чрез определяне на достатъчни граници между националните цели за рециклиране и възстановяване.

4.Когато е целесъобразно, държавите-членки поощряват използването на материали, които са получени от рециклирани отпадъци от опаковки за производството на опаковки и други продукти чрез:

а) подобряване на условията на пазара за такива материали;

б) преразглеждане на съществуващите правила, които пречат на използването на такива материали.

5.Не по-късно от 31 декември 2007 г. Европейският парламент и Съветът, по предложение на Комисията и с квалифицирано мнозинство, определят целите за третия петгодишен етап от 2009 до 2014 г. въз основа на практическия опит, натрупан от държавите-членки, като следват залегналите в параграф 1 цели, откритията от научни изследвания и развитието на техниките за оценка, като оценка на жизнения цикъл и анализ на икономическата ефективност.

Този процес се повтаря на всеки пет години.

6.Мерките и целите по параграф 1 се публикуват от държавите-членки и са предмет на информационна кампания за обществеността и стопанските субекти.

7.Гърция, Ирландия и Португалия, поради особеното им местоположение, а именно поради големия брой малки острови, наличието на селски и планински райони и съществуващите в момента ниски нива на потребление на опаковки, могат да решат да:

а) постигнат, не по-късно от 30 юни 2001 г., по-ниски цели от тези, определени в параграф 1, букви а) и в), но трябва да постигнат поне 25 % за възстановяване или изгаряне в инсинератори с възстановяване на енергията;

б) отложат в същото време постигането на целите в параграф 1, букви а) и в) за по-късен краен срок, който обаче да не е по-късно от 31 декември 2005 г.;

в) отложат постигането на целите, посочени в параграфи 1, букви б), г) и д), за по-късна дата по техен избор, но не по-късно от 31 декември 2011 г.

8.Комисията, колкото е възможно по-скоро и не по-късно от 30 юни 2005 г., представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка при прилагането на настоящата директива и нейното въздействие върху околната среда, както и за функционирането на вътрешния пазар. Този доклад отчита индивидуалните обстоятелства във всяка държава-членка. Той засяга следните области:

а) оценка на ефективността, приложението и налагането на основните изисквания;

б) допълнителни превантивни мерки за намаляване на въздействието върху околната среда, доколкото това е възможно, без да се нарушават нейните основни функции;

в) възможното разработване на екологичен индикатор в областта на опаковките, с цел да се направи предотвратяването на отпадъците от опаковки по-ефективно и по-просто;

г) планове за предотвратяване на отпадъците от опаковки;

д) насърчаване на повторната употреба и по-специално сравнение на разходите и ползите при повторна употреба и рециклиране;

е) отговорността на производителя, включително финансовите аспекти на въпроса;

ж) усилия за по-нататъшно намаляване и по целесъобразност прекратяване изцяло на използването на тежки метали и други опасни вещества в опаковките до 2010 г.

Този доклад, ако е целесъобразно, се придружава от предложения за ревизия на съответните разпоредби на настоящата директива, освен ако по това време вече са направени такива предложения.

9.Докладът разглежда въпросите, посочени в параграф 8, както и други въпроси от значение в рамките на различните елементи на Шестата програма за действие в областта на околната среда, по-специално тематичната стратегия за рециклиране и тематичната стратегия за устойчива употреба на ресурсите.

Комисията и държавите-членки, ако е целесъобразно, насърчават проучванията и пилотните проекти, отнасящи се до точка 8, букви б), в), г), д) и е), и други превантивни инструменти.

10.Държавите-членки, които са разработили или ще разработят програми, които превишават максималните цели на параграф 1 и които предоставят добри възможности за рециклиране и възстановяване, имат право да следват тези цели в интерес на по-високата степен на опазване на околната среда, при условие че предприетите мерки не създават проблеми на вътрешния пазар и не пречат на другите държави-членки да спазват изискванията на настоящата директива. Държавите-членки уведомяват Комисията за предприемането на такива мерки. Комисията одобрява тези мерки, след като потвърди в сътрудничество с държавите-членки, че те не са в противоречие със споменатите по-горе съображения и не представляват средство за дискриминация или прикрита форма за ограничаване на търговията между държавите-членки.

4. Член 8, параграф 2 се заменя със следното:

„2.За да се улеснят събирането, повторната употреба и възстановяването, включително рециклирането, опаковките трябва да посочват вида на материала/ите, използван/и в опаковката въз основа на Решение 97/129/ЕО на Комисията , за целите на тяхното идентифициране и класифициране от съответните промишлени сектори.

5. В член 13 се добавя следният параграф:

„Държавите-членки също насърчават информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността на потребителите.“

6. Член 19 се заменя със следното: