Член 15

Право на оттегляне

1. Държавите-членки гарантират, че вследствие на предложение, направено на всички притежатели на ценните книжа на дружеството, обект на предложението, за всички техни книжа, се прилагат параграфи 2—5.

2. Държавите-членки гарантират, че предложителят има възможност да поиска от всички притежатели на останалите ценни книжа да му продадат тези книжа на справедлива цена. Държавите-членки въвеждат това право при едно от следните положения:

а) когато предложителят държи в дружеството, обект на предложението, ценни книжа, които представляват не по-малко от 90 % от капитала с право на глас и 90 % от правата на глас;

или б) когато вследствие на приемане на предложението той е придобил или категорично е договорил да придобие ценни книжа, които представляват не по-малко от 90 % от капитала с право на глас в дружеството, обект на предложението, и 90 % от правата на глас, които се съдържат в предложението.

В случая, посочен в буква а), държавите-членки могат да установят по-висок праг, който обаче не може да е по-висок от 95 % от капитала с право на глас и 95 % от правата на глас.

3. Държавите-членки са длъжни да гарантират, че действат правила, чрез които е възможно да се изчисли достигането на прага.

Когато дружеството, обект на предложението, е емитирало повече от един клас ценни книжа, държавите-членки могат да разпоредят, че правото на оттегляне може да се упражни само за класа, за който е достигнат прагът, предвиден съгласно параграф 2.

4. В случай че предложителят желае да упражни правото на задължително оттегляне, той прави това в срок от три месеца от края на срока, даден за приемане на предложението, посочен в член 7.

5. Държавите-членки гарантират, че е осигурена справедлива цена. Тази цена е под същата форма както престацията,предложена в предложението, или е в парични средства. Държавите-членки могат да предвидят разпоредби за това, че парични средства следва да се предлагат най-малкото като алтернатива.

Вследствие на доброволно предложение, в двата случая, посочени е параграф 2, букви а) и б), престацията, предложена в предложението, се приема за справедлива, когато посредством приемане на предложението предложителят е придобил ценни книжа, които представляват не по-малко от 90 % от капитала с право на глас, включен в предложението.

Вследствие на задължително предложение престацията, предложена в предложението, се приема за справедлива.