Член 12

Искане за действие

1.Физически и юридически лица, които:

а) са засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от екологични щети; или

б) имат достатъчен интерес, който да предявят по отношение на от вземането на екологично решение във връзка с щетите, или,

в) да предявят нарушено право, когато законът за административните процедури на държавата-членка предвижда такова предварително условие,

имат право да представят на компетентния орган своите наблюдения във връзка със случаи на екологични щети или непосредствена заплаха от щети, които са им известни, и имат право да искат от компетентния орган да предприеме действия съгласно настоящата директива.

Държавите-членки определят, в кои случаи са налице „достатъчен интерес“ и „нарушено право“.

За целта, интересът на всяка неправителствена организация, която се застъпва за защита на околната среда и отговаря на изискванията на националното законодателство, се смята за достатъчен за целите на буква б). Освен това се смята, че тези организации се считат за носители на права по смисъла на буква в).

2.Искането за действие се придружава от съответната информация и данни, подкрепящи представените наблюдения във връзка с конкретните щети.

3.Когато искането за действие и придружаващите го забележки показват убедително, че са налице екологични щети, компетентният орган разглежда всички забележки и това искане за действие. При тези обстоятелства компетентният орган дава на оператора възможност да изложи своето виждане по отношение на искането за действие и придружаващите го забележки.

4.Компетентният орган информира колкото се може по-скоро, но във всеки случай в съответствие със съответните разпоредби от националното законодателство, лицата, посочени в параграф 1, представили забележките си на органа, за решението си да приеме или отхвърли искането за действие, като посочва причините за това.

5.Държавите-членки могат да решат да не прилагат параграфи 1 и 4 в случаи на непосредствена заплаха от щети.