Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. „екологични щети“ означава: а) щети, причинени на защитени видове или природни местообитания, които включват всички щети със съществено неблагоприятно влияние върху състава и поддръжката на благоприятен запазващ статут на тези местообитания и видове. Значението на последиците на тези щети по отношение на началното съсътояние ще се оценява, като се има предвид основното условие, като се вземат под внимание критериите, предвидени в приложение I. Щетите по отношение на защитените видове и природни местообитания не включват предварително определените неблагоприятни ефекти, настъпили в резултат от действие на оператора, което е било изрично разрешено от компетентните органи, съгласно разпоредбите за прилагане на член 6, параграфи 3 и 4 или член 16 от Директива 92/43/ЕИО, или член 9 от Директива 79/409/ЕИО, или в случая на местообитания и видове, които не са обхванати от правото на Общността, съгласно еквивалентните разпоредби на националното законодателство за опазване на природата. б) „щети на водите“, които включват всички щети със сериозно неблагоприятно въздействие върху: i) екологичното, химичното или количественото състояние или екологичния потенциал на въпросните води по смисъла на Директива 2000/60/ЕО, с изключение на отрицателни ефекти, при които се прилага член 4, параграф 7 от посочената директива; или ii) състоянието на околната среда в съответните морски води по смисъла на Директива 2008/56/ЕО, доколкото определени аспекти от състоянието на морската среда не са вече разгледани съгласно Директива 2000/60/ЕО; в) щети на почвата, които включват всяко замърсяване на почвата, което създава значителна опасност за здравето на хората, чийто неблагоприятен ефект е породен от прякото или непрякото въвеждане във, на или под почвата на вещества, препарати, организми и микроорганизми;

2. „щети“означава подлежаща на измерване неблагоприятна промяна в природен ресурс или измеримо нарушение на услуга, свързана с природен ресурс, която/ето може да настъпи пряко или непряко;

3. „защитени видове и природни местообитания“ означава: а) видовете, посочени в член 4, параграф 2 от Директива 79/409/ЕИО или изброени в приложение I към нея или в приложения II и IV към Директива 92/43/ЕИО; б) местообитанията на видовете, посочени в член 4, параграф 2 от Директива 79/409/ЕИО или изброени в приложение I към нея, или изброени в приложение II към Директива 92/43/ЕИО и природните местообитания, изброени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО и местата за развъждане и отдих на видовете, изброени в приложение IV към Директива 92/43/ЕИО; и в) по решение на държавата-членка – всеки местообитание или вид, който не е изброен в тези приложения, предназначен от държавата-членка за същите цели, като целите, предвидени в тези две директиви;

4. „консервационен статус“ означава: а) по отношение на природно местообитание – сумата от въздействия, действащи върху природното местообитание и неговите типични видове, които могат да окажат влияние върху природното му естествено разпределение, структура и функции и върху дългосрочното оцеляване на типичните му видове, в зависимост от случая, на европейската територия на държавите-членки, за които се прилага Договорът, или на територията на държава-членка, или на естествения обхват на това местообитание; Консервационният статус на природен местообитание се смята за „благоприятен“, когато: — неговият природен обхват и зоните, влизащи в състава на този обхват, са устойчиви или нарастващи, — специфичната структура и функции, необходими за дългосрочната му поддръжка, са налице с изгледи да продължат да бъдат налице в обозримото бъдеще, и — консервационният статус на типичния му вид е благоприятен съгласно определението в буква б); б) по отношение на даден вид, сумата от въздействията, действащи върху този вид, които могат да окажат влияние върху дългосрочното разпространение и изобилие на неговите популации, в зависимост от случая, на европейската територия на държавите-членки, за които се прилага Договорът, или на територията на държава-членка, или на естествения обхват на този местообитание; Консервационният статус на даден вид се смята за „благоприятен“, когато: — данните за популационната динамика на съответния вид показват, че той се поддържа в дългосрочен план като жизнен компонент на природния си местообитание, — естественият брой на вида не намалява и няма изгледи да намалее в недалечно бъдеще, и — е налице и вероятно ще продължи да бъде налице достатъчно голям местообитание за дългосрочна поддръжка на неговите популации;

5. „води“означава всички води в обхвата на Директива 2000/60/ЕО;

6. „оператор“означава всяко физическо или юридическо частно или публично лице, което осъществява или контролира трудова дейност, или когато това е предвидено в националното законодателство, на което са делегирани решаващи икономически правомощия върху техническото осъществяване на тази дейност, включително притежателя на разрешително или право на такава дейност или лицето, регистриращо или съобщаващо за такава дейност;

7. „трудова дейност“означава всяка дейност, извършвана в хода на икономическа дейност, търговска дейност или работа, независимо дали е от частен, обществен, материален или идеален характер;

8. „емисия“означава изпускането в околната среда на вещества, препарати, организми или микроорганизми в резултат от човешка дейност;

9. „непосредствена заплаха от щети“означава достатъчно голяма вероятност за настъпване на екологични щети в бъдеще;

10. „мерки за предотвратяване“означава всички мерки, предприети в отговор на събитие, действие или пропуск, което е създало непосредствена заплаха от екологични щети, с цел предотвратяване или минимизиране на тези щети;

11. „мерки за отстраняване“означава всяко действие или комбинация от действия, включително смекчаващи или временни мерки за възстановяване, рехабилитация или подмяна на увредени природни ресурси и/или увредени услуги или за осигуряване на еквивалентна алтернатива на тези ресурси или услуги, съгласно предвиденото в приложение II;

12. „природни ресурси“означава защитени видове и природни местообитания, вода и почва;

13. „услуги“и „услуги от природни източници“ означава функциите, осъществявани от природен източник в полза на друг природен източник или на обществото;

14. „изходно състояние“означава състоянието по време на щетите на природните ресурси и услуги, които биха били налице, ако не бяха настъпили екологичните щети, оценено въз основа на най-добрата налична информация;

15. „възстановяване“, включително „естествено възстановяване“,означава по отношение на водата, защитените видове и природните местообитания, връщането на увредените природни ресурси и/или увредени местообитания в изходно състояние, а в случая на увреждане на почвата – елиминирането на всички значими рискове за неблагоприятно въздействие върху здравето на човека;

16. „разходи“означава разходите, оправдани от необходимостта да се осигури правилно и ефикасно прилагане на настоящата директива, включително разходите за оценка на екологичните щети, непосредствената заплаха от такива щети, алтернативните действия, както и административните и правните разходи, разходите по прилагане, разходите за събиране на данни и други общи разходи, като разходи за надзор и мониторинг.