Член 7

Мерки за съхраняване на доказателства

1.Държавите-членки гарантират, че още преди началото на производството по съществото на случая компетентните съдебни органи могат по заявление на страна, която е представила разумно налично доказателство в подкрепа на своите претенции, че е нарушено правото ѝ върху интелектуална собственост или предстои да бъде нарушено, да постановят незабавни и ефективни временни мерки за предпазване на съответните доказателства във връзка с предполагаемото нарушение при опазване на поверителната информация. Такива мерки могат да включват подробно описание, със или без вземане на мостри, или физическото конфискуване на стоките, обект на нарушението, а в съответните случаи — материалите и пособията, използвани за производството и/или разпределението на тези стоки, и свързаните с това документи. Тези мерки се предприемат, ако е необходимо, без да е била изслушана другата страна, и по-специално когато всяко забавяне има вероятност да причини непоправими вреди на притежателя на правото или когато има очевиден риск от унищожаване на доказателствата.

Когато се предприемат мерки за съхраняване на доказателства, без да е била изслушана другата страна, на засегнатите страни се изпраща известие без забавяне, най-късно след изпълнението на мерките. Преразглеждане, включително правото на изслушване, се осъществява по искане на засегнатите страни в разумен срок след нотифицирането на мерките с оглед решаване на въпроса, дали мерките да бъдат променени, отменени или потвърдени.

2.Държавите-членки гарантират, че мерките за съхраняване на доказателства могат да подлежат на внасяне от страна на заявителя на достатъчно обезпечение или равностойна гаранция, предназначена да гарантира обезщетение за всички щети, понесени от ответника, както е предвидено в параграф 4.

3.Държавите-членки гарантират, че мерките за съхраняване на доказателства се отменят или по друг начин се прекратява тяхната правна сила, по искане на ответника, без да се накърнява правото на обезщетение за вреди, което може да се предяви, ако ищецът не образува в разумен срок производство пред компетентния съдебен орган, водещо до решение по съществото на случая, като срокът се определя от съдебния орган, постановил мерките, когато това се разрешава от законодателството на държавата-членка, или при липса на такова определение — в срок, който не превишава 20 работни дни, или по-дълъг от 31 календарни дни.

4.Когато мерките за съхраняване на доказателства бъдат отменени или отпаднат поради действие или бездействие на заявителя, или когато впоследствие се установи, че няма нарушение или опасност от нарушение на право върху интелектуална собственост, съдебните органи следва да разполагат с правомощия да разпоредят на заявителя, по искане на ответника, да предостави на ответника подходящо обезщетение за всички щети, причинени от тези мерки.

5.Държавите-членки могат да предприемат мерки за защита на самоличността на свидетелите.