Член 9
Актове на преследване
1.Актовете, считани за преследване по смисъла на член 1А от Женевската конвенция:
а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или
б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а).
2.Актовете на преследване по смисъла на параграф 1 могат да вземат по-конкретно следните форми:
а) физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие;
б) законови, административни, полицейски и/или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;
в) преследвания или наказания, които са несъразмерни или дискриминационни;
г) отказ на съдебно обжалване, който се изразява в несъразмерно или дискриминационно наказание;
д) преследвания или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, свързани с изключващите клаузи, посочени в член 12, параграф 2;
е) актове, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.
3.Съгласно член 2, буква в) между мотивите, посочени в член 10, и актовете на преследване по параграф 1 трябва да има връзка.