Член 11

Прекратяване

1.Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство престава да бъде бежанец в следните случаи:

а) ако той отново е поискал закрила от страната, чието гражданство притежава, или

б) ако след като е загубил своето гражданство, той доброволно си го е възстановил, или

в) ако е придобил ново гражданство и е получил закрила от страната, чието гражданство е придобил, или

г) ако се е завърнал доброволно с цел да се установи в страна, която е напуснал или извън която е останал поради опасения от преследване, или

д) ако той не може повече да продължи да отказва получаването на закрила от страната, чието гражданство има, след като обстоятелствата, в резултат на които той е бил признат за бежанец, са престанали да съществуват;

е) по отношение на лице без гражданство — ако има възможност да се завърне в страната на предишното си обичайно местожителство, след като обстоятелствата, в резултат на които е бил признат за бежанец, са престанали да съществуват.

2.При прилагането на параграф 1, букви д) и е) държавите-членки преценяват дали промяната в обстоятелствата е достатъчно значителна, а не с временен характер, за да може опасението на бежанеца от преследване да не бъде разглеждано като основателно.